Page:RBE Tom2.djvu/360
Вид съоръжение за развлечение по крайбрежието на море или в езеро, което се привежда в движение посредством педали, въртящи големи, странично разположени колела с перки. На летовниците са предоставени за разходка и развлечение лодки, водни колела и други съоръжения. ВН, 1960, бр. 2739, 2.
Водно колело2. Техн. Най-простият хидравличен двигател, използващ енергията на падаща или течаща вода за задвижване елементите на някаква машина. Енергията на водата намери приложение във водните колела, чрез които тя се използува за механична работа в мелници, в тепавици, в духателни мехове и др. Физ. VIII кл, 1958, 44.
Водно конче. Насекомо с източено, най-често цилиндрично тяло, големи очи, два чифта ципести, винаги разперени криле, което лети ниско над водите и се храни с ларви на комари, дребни рибки и др. Odonata. Цветни водни кончета с прозирни паяжинни крила се виеха в кръгове по гладката повърхност на вировете. Ем. Коралов, ДП, 59.
Водно лютиче. Водно растение от семейство лютикови със закръглени нарязани плаващи листа, което живее в езера, блата и бавнотечащи води. Ranunculus aquatilis. Така много растения обитават сладки и солени води или заблатени и мочурливи места, например водната лилия, водното лютиче. Хр. Дилов и др., РВ, 26.
Водно магаренце. Вид ракообразно животно със сплеснато гръбно-коремно тяло, подобно на мокрицата. Asellus aquaticus. Жилището е готово и паякът застава при отвора на звънеца да дебне плячката си — водни магаренца, ларви на комари. ВН, 1959, бр. 2506, 4.
Водно стъкло. Спец. Безцветна или леко оцветена в зелено или жълто стъкловидна маса, която се състои от алкални силикати и се използва в различни области на промишлеността. Идеята да се използува водното стъкло като строителен материал е възникнала преди няколко години, когато свличането на пластовете под основите на Одеската опера е било спряно чрез впръскване на водно стъкло. ВН, 1958, бр. 2075, 4. До преди около 35-40 години за кинопрожекцията се използуваха само обикновени кинококсове .. Обикновено са снабдени със сърцевина, приготвена от сажди, смесени с водно стъкло. Й. Венов и др., К, 192.
ВО`ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Уводен. Нашите пишещи братя, мнящи се за поети, .., сякаш превеждаха в стихове водните статии на „Народни права“. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 16.
— От рус. вводный.
ВО`ДЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от водя и от водя се. От радост той бе предложил днес на Митка да го почерпи, .. — с едно водене на цирка, като плати входа от скромната си економийка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 105. По това време се увеличиха и трудностите по воденето на войната. Нашата армия воюваше далеч от границите ни. Много усилия бяха необходими за нейното снабдяване. А. Станоев, П, 41. Водене на дневник.
ВОДЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Воднист. Бива и така, щото при вътрешните кръвотечения кръвта са не съсирва, а става воденикава. Знан. 1875, бр. 8, 120.
ВОДЕНИ`КАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. 1. Отвл. същ. от воденикав.
2. Рядка течност. Стениците на стомаха пущат из себе си такава воденикавост, която има свойство да преварява храната. Знан., 1875, бр. 14, 216.
ВОДЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Воднист. Стеблото [на кактуса] е зелено, месесто, напоено с воденист сок. ВН, 1958, бр. 2069, 4. Госпожица Дитрих бе дълго, подобно на върлина същество, с воденисти очи и загоряло от ски лице. Д. Димов, Т, 96.
ВОДЕНИ`ЦА ж. 1. Мелница, чийто механизъм за смилане на зърнени храни се задвижва от силата на падаща вода. Уплаши го това онемяване на водениците, чиите??? тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 166. Едната грижа бе за мелницата — как да отклони брата си от намерението му да преправят тяхната стара воденица в парна мелница. Ем. Станев, ИК I и II, 11. След вършитбата отидохме заедно с него на воденица. Цяла нощ мляхме брашно. К. Калчев, ПИЖ, 173. Запустяла воденица. Суха / вадата край нея не ручи. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 49.
2. Разш. Остар. Всякакъв вид мелница. — И ти ела, .., на тебе пък ще дам воденицата да стоиш в нея — Манолаки имаше една вятърница, тя отсетне се събори. Й. Йовков, ЧКГ, 34. Ние зърнахме отдалеч голяма воденица на вятър, за която ни казаха, че ще ни бъде като белег за селото Карфакьой. Св. Миларов, СЦТ, 228. В 10-ото столетие са начнали да работят по рудниците и са изнамерили тепавиците; след това се появили музикалните ноти, ветрените воденици и стенните часовници. Лет., 1874, 145. Хубава воденица сякакво мели. П. Р. Славейков, БП II, 198. Парна воденица.
3. Остар. Воденичка (във 2 знач.). Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе, джезвета, филджани. Й. Йовков, Разк. II, 195.
4. Стомах на птица; воденичка. От устата [на гълъба] храната минава през хранопровода, който се разширява в гуша и отива в двуделен стомах — жлезист и мускулест (воденица). Зоол. VII кл, 100. Децата се скараха за воденицата в пилешката супа.
5. Диал. Кравайче, което има особена форма и се меси на Бъдни вечер (Н. Геров, РБЯ).
