◇ Баща му го правил (направил) на воденица. Разг. За човек, който много приказва, бърбори.
Вода за воденицата на някого; вода за нечия воденица. Разг. Довод, аргумент или факт в полза на някого. Поработят, освидетелствуват бременността си и хайде широк живот за сметка на фабриката… „Вода за моята воденица — рече си. — Ще се махна… Три месеца ми са осигурени… В София никой не ме знае…“ Б. Болгар, Б, 61.
Дрънкам като на воденицата кречеталото. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Дрънка като на воденицата кречеталото. П. Р. Славейков, БП I, 153.
Дрънкам (меля, говоря, тропам) като <празна> воденица. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Стопли ме човекът, пък и ми се падна един чейнелия побратим, .. Цяла нощ меле като воденица, докато ми стъпи на клепките, та заспя. Н. Хайтов, С, 14. Най-сетне Мирче блъсна с лакът другаря си и каза срамежливо: — Говори де! Друг път човек не може да те спре. Като празна воденица тропаш… Д. Талев, И, 366.
Меле ми воденицата. Разг. Неодобр. Прекалено много говоря, дрънкам, много съм бъбрив. — Пре-ка-ля-ваш!… Пий си виното там и си мълчи. Много ти меле воденицата! Г. Краев, АЗ, 12.
Мигам като куче във воденица. Разг. Гледам виновно и не възразявам, когато ме съдят, корят за нещо или изобличават. — А защо вие не влязохте при нас, ..? Да ва не сте някои чужденци: хора от същата железница? Ние мигаме напредя им, като куче във воденица .., водата от дрехите ни потече по дъските и образува вадички. З. Стоянов, ЗБ I, 222. Да не са е отелила стринината крава? — питал докторът и мигал като куче във воденица. Л. Каравелов, Съч. VII, 28.
Много приказки (думи) на воденица<та> <биват>. Разг. Неодобр. Употребява се като подкана към някого да не говори излишни неща. Баща ми го изгледа [калфата] строго над очилата си. — Много приказки на воденицата. Ст. Чилингиров, ХНН, 50.
Наливам / налея вода във воденица<та> на някого. Разг. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. — Да се цепя от царя ли, .. А що ще стане с царството, с България? Или във воденицата на сръбкинята Неда да наливам вода? Ст. Загорчинов, ДП, 249.
Не меля на една воденица с някого. Разг. Не се погаждам, не се сговарям с някого. Дали пък да тръгне по дирите на Соте. Да го спре, да му каже: „Така и така, с Илка не можем да мелем на една воденица. Окалва ме пред хората“. Кр. Григоров, ПЧ, 157.*
Празна воденица. Разг. Неодобр. Човек, който говори много и обикн. празни, безсмислени приказки; дърдорко, празнодумец.
Устата ми са като воденица. Разг. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, много съм бъбрив.
ВОДЕНИЧА`Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Човек, който работи във воденица. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднаж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин, Съч. I, 80. — Ходи ли на воденицата? — попита Манол .. — Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето. Единият камък пак беше се подбил. Два часа загубихме с воденичаря, дорде го натъкмим. Ем. Станев, ИК I и II, 28. Отърчала лисицата на воденицата и зела да вика: Воденичарю, воденичарю! Влък под воденицата! Христом. ВВ I, 29-30. Орачът и пастирът принасят голяма облага на хората; но не е по-малка облагата и от воденичаря, който меле жито, та прави брашно. Й. Груев, (превод) КН 3, 24.
— Друга (диал.) форма: воденча`р.
ВОДЕНИЧА`РИН, мн. воденича`ри, м. Остар., сега простонар. Воденичар. Той мислеше, че ще срещне някого около воденицата или ще намери воденичарин да го попита за път. Ц. Гинчев, ДТ, 22. Ще доде чичо Тасо, .., па почне: ..; Йото ще иде на горната воденица да смеле 2-3 чувала брашно, да понагледа воденичарина и да види дали държи яза. М. Георгиев, Избр. разк., 45.
— Друга форма: воденча`рин.
ВОДЕНИЧА`РКА ж. 1. Жена воденичар. Босилко се смути и, .., попита, без да дигне очи: — Къде е кръчмарят? — Аз съм! — усмихна се жената. — Ти не си ли воденичарката? — И в кръчмата аз работя. К. Петканов, ОБ, 10. — Ой, воденичарко, бели-побелели, / сумели ми житото, / юмели ми житото. Нар. пес., СбНУ XLVI, 257.
2. Жена или дъщеря на воденичар. Младият Дамов мина оттук .. и съвсем случайно видя дъщерята на воденичаря-наемател .. Станчо, един от работниците на оризището, .., обади, че воденичарката обича другиго. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. Марийка се разбуди от глъчката .., тя изписка и се затече при тейка си .. — Ти стой навътре, воденичарко! Ти сега ще ни потрябаш — викна Емексизът .. — Аман, крещеше отчаяно воденичарят, помогнете, хора! Ив. Вазов, Съч. XXII, 22.
— Друга (диал.) форма: воденча`рка.
ВОДЕНИЧАРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Воденичарство. Баща му [на Ленко] беше голям майстор на погачите. През дългите години на тежкия воденичарлък, откъснат от своя дом, той беше свикнал да си пече сам хляб и да си готви сам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 235.
— Друга форма: воденчарлъ`к.
ВОДЕНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Който се отнася до воденичар, който е свързан с воденичар. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове, които воденичарската
