трябва да поддържате атмосфера на сигурност и спокойствие. Ем. Станев, ТЦ, 55. Сред натегнатата атмосфера се разнесе смях и събранието се оживи. Кр. Григоров, Н, 27. Ето, тази атмосфера на вътрешна ос-вободеност, на взаимоуважение и взаимо-разбиране разтоварваше душите ни от потискащите учебни задължения. Бл. Димитрова, ОтО, ЮАтмосфера на интриги и на вражди. Творческа атмосфера. Приятелска атмосфера. Делова атмосфера. I/ Само ед. Прен. Настроение в дадена обстановка, среда. Тая вечер Славов беше в къщи и Младенов още от вратата почувствува, че атмосферата не е както при първото гостуване. X. Русев, ПЗ, 167-168. В цялата зала цареше особена, празнична атмосфера, настроение на предварително тържество от нещо, чийто успех е вече осигурен. В. Геновска, СГ, 99. Разговорът поразведри атмосферата. Надя се усмихваше. Ем. Манов, ДСР, 82.
4. Прен. Само ед. Най-характерното, отличаващо дадена среда, обстановка, творба и под. Във всяко голямо произведение на историческата белетристика осезаемо се чувствува атмосферата на епохата. ВН, 1955, бр. 184, 4. Стихотворенията му си приличат по емоционалната си атмосфера.
5. Спец. Единица за измерване на налягането, която се използва в различни области на физиката, химията и техниката. На кранова-та апаратура беше написано, че е за пределно налягане до двадесет и пет атмосфери. П. Славински, МСК, 107.
О Техническа атмосфера. Спец. Единица мярка за измерване на налягането в техниката, която е равна на налягането на 1 кг върху 1 кв. см. Физическа атмосфера. Спец. Единица мярка за измерване на налягането във физиката, която е равна на налягането на 1,033 кг върху 1 кв. см.
— От гр. &т|!о<; ’пара’ + схфсира ’кълбо’ през рус. атмосфера и нем. Atmosfare или фр. atmosphere. — Ем. Васки-дович, Първи понятия за детинско употребление, 1847.
АТМОСФЕРАЛИИ мн. Остар. Книж. Атмосферни явления. Времето и атмосфе-ралиите, види се, още не са успели да наде-лят чиличното тяло на Витоша. П. Дели-радев, В, 63.
АТМОСФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от атмосфера (в 1 знач.). Атмосферен кислород. Атмосферно електричество. О Атмосферно налягане. Физ. Налягане, което въздухът оказва със своето тегло във всяка точка на атмосферата върху земната повърхност и предметите по нея. Ако времето започне да се разваля, какво става? — Атмосферното налягане намалява — отвърнаха няколко седмокласника. П. Проданов, С, 132.
АТМОСФЕРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Метеор. Наука, която изследва атмосферата и промените, които протичат в нея.
455
атмосфералии
АТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който няма токсини; неотровен. Атоксични средства.
АТОКСИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на атоксичен.
АТОЛ м. Геогр. Коралов остров във формата на пръстен. Милиардерите опнаха тирантите си и тръгнаха на път.. Не остана необходен нито един коралов атол в Тихия oKeaji, нито едно островче в Микронезия. В. Йосифов, Избр. тв I, 221. Ураганът „Нона“ вилнееше над забутания нейде в Пасифика атол вече трети ден. Р. Белчев идр., КБС, 11.
— Англ. atoll. — Летоструй, 1871.
АТОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Геогр. Прил. от атол.
АТОЛАН м. Остар. и диал. Момък, слуга, който гледа коне. Дай го, дай го цар да бъде, / тамо има атолани, / тий нему кон ке яздат. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 8.
— От тур. at oglani.
АТОМ м. Физ. Хим. Най-малката градивна частица на химически елемент, запазваща неговите свойства, която представлява сложна система от положително заредено ядро и движещи се около него отрицателно заредени електрони, образуващи електронна обвивка. Атомът има положително заредено ядро и планетарна електронна обвивка. Ц. Цанев, АЧ, 9. — Ти си чул, Ради, че най-малката частица, от която се състои материята, се нарича атом. Г. Тома-левски, АН, 234. Ядрото на атома се състои от протони и неутрони. Съединявайки се химически, атомите образуват молекули. А Водородни атоми. Атоми на водната молекула.
О Белязани атоми. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използват широко (като индикатори) при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания.
— От гр. атород ’неделим’.
АТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил.
1. Който се отнася до атом. Светенето е атомен и молекулен процес. Физ., X кл., 1951, 161. Атомни частици. Атомни изотопи. Атомен строеж.
2. Спец. Който изучава строежа и свойствата на атомите и елементарните частици. Бях учил физика, бях работил в катедрата по атомна физика. Г. Данаилов, ДС, 202. Атомна теория.
3. Спец. Който се отнася до производството и използването на енергията на ядрото на атома на някои химически елементи. Атомна инсталация. Атомна елктроцентрала. Атомна енергетика. Атомен двигател. Атомна подводница. Атомен ледоразби-вач.
4. Който е свързан с оръжие, в което се из
атомен
