такава ядрена енергия. Атомна промишленост. Атомна война. Атомни опити. Атомен полигон. Атомни бази. Атомна опасност. // Прен. Който използва ядреното оръжие за политически натиск и заплаха. Атомна политика. Атомен шантаж.
5. Който се отнася до времето на големите научни открития и постижения в областта на атома — XX в. Ние искаме в новата атомна ера / нито зрънце уран на смъртта да не служи. Мл. Исаев, ЯД, 24. Атомен век.
◇ Атомен номер. Спец. Число, което показва поредното място, номера на даден химически елемент в периодичната система на Д. И. Менделеев, равен на броя на протоните в атомното ядро. Броят на протоните за всеки вид атоми е строго определен и постоянен. Този брой се нарича брой на ядрените товари, атомен номер. К. Кулелиев и др., Ф, 13. Атомен реактор (котел). Спец. Инсталация за получаване на атомна енергия; ядрен реактор. Научноизследователски атомен реактор. Атомният реактор действа в атомната електростанция. Атомна бомба. Воен. Авиационна бомба с ядрен заряд с огромна разрушителна сила, предназначена за масово унищожение. Атомите на радиоактивните елементи са ендотермични образувания и затова са нетрайни. Отделящата се при тяхното саморазпадане енергия е огромна по количество и тя е впрегната на работа в така наречената атомна бомба. Хим., VII кл., 1950, 35. Преди конструирането на урановата бомба (или както обикновено се нарича атомната бомба) не беше възможно дори и да се помисли за провеждане на термоядрени реакции на Земята. Л. Митрани, Пр, 1952, кн. 6, 39. Първите две атомни бомби са хвърлени през 1945 г. от американската авиация над японските градове Хирошима и Нагазаки. Атомна енергия. Спец. Мощна вътрешна енергия на атомното ядро, предизвикана от взаимодействието между съставните му частици, която се освобождава при някои ядрени реакции и при термоядрени реакции в звездите и водородната бомба и се използва както за военни, така и за мирни цели. Атомно оръжие. Воен. Оръжие, чието взривно действие е резултат от мощната енергия, която се отделя при верижните реакции в ядрата на някои химически елементи (уран, плутоний), както и на термоядрените реакции при водорода и др. При взрива на атомно оръжие поразяващото въздействие се дължи на силата на ударната вълна, светлинното излъчване и радиоактивното заразяване. b>Атомно тегло. Спец. Масата на атомите на химическите елементи. Теглото .. на ядрото, т.е.* сборът на теглото на протоните и неутроните определя атомното тегло на даден елемент. Вл. Андреев, АЕ, 6. Ядрото на водородния атом с атомно тегло 1 е най-простото ядро — то е съставено само от една елементарна частица, наречена протон. Л. Митрани, Пр, 1952, кн. 6, 38. Атомно ядро. Спец. Централна, положително заредена част на атома, в която е съсредоточена почти цялата му маса.
АТОМИЗА`ТОР м. Техн. Уред за разпръскване на прахообразни или течни вещества на фин прах или капчици с помощта на струя въздух или пара; пулверизатор.
— От рус. атомизатор.
АТОМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Материалистическо философско учение, според което материята се състои от отделни малки, неделими частици — атоми; атомистика. Левкип и неговият ученик Деокрит полагат основите на древния атомизъм.
— От фр. atomisme или англ. atomism.
АТОМИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по атомна физика; атомист, атомник. Най-големият съветски физик атомик Игор Корчатов беше недвусмислено заявил, че „ако и в бъдеще изпитанията с атомното оръжие продължават със същия темп, .., то вследствие на падащите върху земната повърхност .. радиоактивни изотопи на стронция, цезия и въглерода в бъдеще ще се поразят във всяко поколение по няколко милиона души“. Л. Манолов, РА, 66-67.
АТОМИ`СТ м. 1. Филос. Привърженик на атомизма. Леонардо да Винчи и Френсис Бейкън издигнаха като критерий на познанието опита и ратуваха за възстановяването на старата гръцка наука в лицето на нейните представители — атомистите. Е. Киркова, АМ, 4-5.
2. Учен, специалист по атомна физика; атомник, атомик.
АТОМИ`СТИКА, мн. няма, ж. Филос. Атомизъм. От гледище на атомистиката всяка химична реакция се състои от грамаден брой отделни (елементарни) процеси. В тях участвуват точно определен брой атоми с определено тегло. Хим., 1965, XI кл., 12. По-висш етап в развитието на философската мисъл е древната атомистика. Б. Илиева, КХСН, 9.
— От нем. Atomistik.
АТОМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до атомизъм; атомистически. Усилията на Далтон около определянето на относителните атомни тегла се подемат от Йенс Якоб Берцелиус .. Той посвещава своя живот на идеята да наложи и развие атомистичния мироглед в химията. Б. Илиева, КХСН, 78. Атомистични възгледи.
АТОМИСТИ`ЧЕСКИ,- а, -о, мн. -и, прил.Филос. Атомистичен.
АТОМИ`СТКА ж. 1. Филос. Привърженичка на атомизма.
2. Специалистка по атомна физика.
