ти бълнува; грях ще сториш, ако бъдеш причина да ги разделиш. Ц. Гинчев, ГК, 160. Женитбата, която едно време е била почти цяло робство, днес е най-священата връзка между две влюбени человечески същества. ИЗ 1877, 1881, 441.
2. За очи, поглед и под. — който изразява чувство на любов. Пред очите й с шеметна бързина се изправяха ту Петър, .., ту Дамян, .., ту Калинко с пламнали, детински влюбени очи. И. Петров, НЛ, 232. Един младеж го [момичето] стрелна / с поглед влюбен / и то порумене. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 19. Твойте ласки са томителни и нежни, / в тебе гледат много влюбени очи. Хр. Ясенов, Събр. пр, 53.
3. Разш. С предл. в. Който изпитва чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Изгнанието и теглилата, вместо да охладят в него жара към идеята, .., връщаха го тук още по-възторжен, идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до самопожертвуване. Ив. Вазов, Съч. XXII, 73. Желязко беше овчар. И какъв овчар! — потриваше ръце старият .. Бащата беше влюбен в него. „Желязко ще стане човек!“ — казваше той и клатеше самодоволно глава. Г. Караславов, СИ, 184. И възхитена, и зарадвана, влюбена в себе си, тя приближи лицето си до самото стъкло и нежно и страстно изговори тия думи. Й. Йовков, Разк. I, 174. Аз съм влюбен, влюбен, влюбен, / влюбен съм в живота и в света! Хр. Радевски, П, 53. // Който е обхванат от силен интерес към нещо, от силно увлечение по нещо (обикн. предмет на занимание). Той [К. Величков] обладаваше истински талант на живописец и бе страстно влюбен в живописта. К. Величков, ПССъч. I, XII. Като разбра [механикът], че момчето е влюбено в машините и техниката, започна да му показва всичко, което знаеше. М. Грубешлиева, ПИУ, 31.
4. Като същ. влюбен (влюбения<т>) м., влюбена<та> ж., влюбени<те> мн. Влюбен мъж, влюбена жена. Гласът на влюбения притреперваше. Очите му се наливаха. Елин Пелин, Съч. II, 131. Той протегна десницата си и започна да я милва тъй, както влюбените галят приятелките си. А. Каралийчев, С, 229. влюбени мн. Влюбена двойка. Спас излезе от сянката, дойде на мястото, дето бяха стояли влюбените. Й. Йовков, Разк. III, 16. Оттук веднаж минаваха двама влюбени. Момата се спря пред шипката и извика: — Колко е нацъфтяла! Елин Пелин, Съч. V, 14. — Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. Ив. Вазов, Съч. XX, 31.
◇ Влюбена двойка. Влюбени един в друг мъж и жена. По затулените пейки си шепнеха влюбени двойки. Елин Пелин, Съч. IV, 72. Ходеха винаги хванати за ръка, като току-що влюбена двойка, целуваха се по всички тъмни улички. М. Грубешлиева, ПП, 73.
Влюбен до уши. Разг. Много влюбен. Макар че беше влюбена до уши в мен, блондинката изяви също желание да пипне Марлон Брандо. Р. Балабанов, ТБК, 5.
ВЛЮ`БЕНО нареч. С любов. Срещу него девойка и младеж влюбено стискаха ръцете си. М. Грубешлиева, ПИУ, 305. Големият Борован, който най-малко очакваше да види Щерев, го гледаше влюбено, забравено, захласнато. Д. Ангелов, ЖС, 188. Ти ме гледаш тъй влюбено нежно, / ти говориш тъй топло и предано. Е. Багряна, ВС, 12.
ВЛЮ`БЕНОСТ, -тта`, мн. (рядко) -и, ж. Състояние на влюбен. Като видя боядисаната с фладер врата на нейната моминска стая, той достигна върха на своята влюбеност и мисълта, че след малко трябва да излезе от тая къща, му се стори невъзможна. Ем. Станев, ИК I и II, 95-96. Понякога я докарваше до такава влюбеност, че бе готова да не му се противи. Ст. Даскалов, СЛ, 501. Колкото до романтичната любов, мисля, че преди да създаде семейство, всеки трябва да преживее няколко влюбености, пълни с патос и страдание… Отеч., 1978, кн. 7, 40. Младостта в науката — това е преди всичко смелостта при поставяне на нови задачи, .. Второ — това е влюбеността в науката. НТМ, 1962, кн. 1, 8.
— Друга (остар.) форма: вли`беност.
ВЛЮБЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно и често се влюбва. Той бе извършил някои лудории с момичета, знаеше се, че е силно влюбчив, че е способен да залети лесно по жена. Т. Харманджиев, Р, 29. Банката беше кротичък пияч, чувствителен и влюбчив. Реших, че пак е хлътнал някъде. С. Северняк, ИРЕ, 177. // Присъщ на човек, който лесно и често се влюбва. Най-сетне неразрешимо бе и неговото страдание в любовта, самата любов, която не преставаше да гори в младата му влюбчива душа. Ем. Станев, ИК I и II, 99.
— Друга (остар.) форма: влибчи`в.
ВЛЮБЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на влюбчив. Неговите [на К. Константинов] герои обичат да тънат в топлата атмосфера на това сладко чувство [любовта], .. Затова на Константинова се удават изображенията на женската душа — с нейната лека влюбчивост, лесно възбудима чувствителност и мечтателност, качества. Т, 1926, бр. 32, 3.
— Друга (остар.) форма: влибчи`вост.
ВЛЮ`БЯ СЕ. Вж. влюбвам се.
ВЛЮДЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влюдя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. и диал. Ставам разумен, морален и възпитан човек; вчовечавам се. — Сус, .., безсрамник! — викна люто разгневен Юсуф. — Как може да думаш така за нашия бей! — Речи му да се влюди! — викнаха дръзките момчета.
