господар Иванко Басараба. Ив. Вазов, Съч. XX, 192.
ВЛА`ХО-БЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Влахо-български грамоти. Спец. Официални документи, писани през XV в. на среднобългарски език в канцелариите на влашките и молдавските войводи, които имат голямо значение за историята на българския език и на българската държава. Светското, делово съдържание на тези канцеларски документи, известни под името влахо-български грамоти, е давало свобода на техните съставители да пренебрегват мъртвия църковен език и да използуват широко народната говорима реч. К. Мирчев, ИГ, 21.
ВЛАХЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Дете от влашки произход. Влахчето, което шеташе из куртето, се завтече в овчарската стая и донесе кавалите. Ц. Гинчев, ГК, 346. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехите на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете .. Пупестите влахчета на орляк сновяха из кривите, непланирани улички. Ст. Даскалов, СЛ, 155.
2. Млад влах или млада влахинка.
ВЛА`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придвижвам нещо, като го тегля, мъкна след себе си по земя, вода и др.; влека. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чиито сухи върхари се тътреха по земята. „Кой ли ще е този инок? — питаше се Теодосий — *силен и як трябва да е, я каква камара влачи подире си!“ Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. Владимир продължаваше да влачи дървета, но ръцете му премръзнаха. С. Кралевски, ВО, 117. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един дръглив кон с пепелив цвят и с бяло на челото спокойно и бавно влачеше полуразглобената талига. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. // Помагам някому да се придвижва или го карам, принуждавам да се движи, като го тегля, дърпам; мъкна, влека. Тапата крачеше ядосано по тротоара като предводител, след него Маркуча и Плътно Вдясно влачеха Даскала, сякаш бе ранен боец. Е. Кузманов, ЧДБ, 352. Тримата [Георги, Тодор и баща им] били влачени из сливенските улици, плюти и замервани с камъни от турците. Н. Ферманджиев, РХ, 121. Водех двете кучета със синджирите; те ме влачеха на отиване и пъхтяха от нетърпение по-скоро да навлезем в гората. Ем. Станев, ЯГ, 33.
2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност (обувките си, тялото си и др.); влека. Изведнаж Манолаки сякаш се досети за нещо забравено, стана и като почака малко, .., тръгна към къщи, с малки крачки, като все влачеше чехлите си. Й. Йовков, ЧКГ, 73. Изненадана, тя видя да се задава старият конашки слуга Абу Бекри. — Гино мари — рече той, като влачеше емениите си по калдъръма, — тука ли ти е разпопеното момче? Ст. Дичев, ЗС I, 387-388. При движение гущерът влачи тялото си, откъдето идва и названието влечуго. Тялото му не се наранява, понеже е покрито с рогови люспи. Зоол. VII кл, 87. // В съчет. с крака, нозе. Ходя с усилие, като едва повдигам крака от земята; влека. Влачеха нозе и други пребити люде нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 357. Сядаха да почиват, заспиваха повалени от умора, пак се събуждаха и започваха да влачат краката си. К. Ламбрев, СП, 229. Отгоре на всичко това той куцаше по-силно от всякога, полюляваше се и с мъка влачеше нозете си. Й. Йовков, Ж 1945, 89. // Рядко. За крака, нозе — нося, водя с усилие някого някъде. Накъде сега? Пияния не мисли .. Неугасналото съвсем съзнание го упътва наляво, нозете му го влачат надясно. Ал. Константинов, Съч. I, 227. Едвам, / в безмлъвна тъма, без видим път, без ясна / що-годе цел, отегнали нозе / дотегнало ме влачат. П. К. Яворов, Съч. I, 95.
3. Разг. Нося, пренасям с усилие нещо тежко; мъкна. — Сега ще те видя и тебе! — закани се в себе си той [бай Илия] на Бориса. — Ти, дето на отиване винаги мъкнеш пълни дамаджани с вино, а на връщане винаги влачиш претъпкани кошници с риба! Узнах най-сетне и твоята тайна!… Д. Калфов, КР, 61. Про`би пръст и камъни ний влачехме — / на гърба тежеше доста множко… Е. Багряна, ПЗ, 90.
4. Прен. Разг. Пренебр. Непрекъснато донасям, внасям, занасям, отнасям различни неща някъде, обикн. вкъщи. Беше алчен [дядо поп] като вълк. Но не винаги правеше като вълка .. А като бръмбар влачеше вкъщи, откъдето му падне. Т. Харманджиев, КЕД, 54. — Другите офицерски жени получаваха цели сандъци захар и галети, и масло, и кафе, и какво ли не… А ти всичко влачеше на оная там. М. Грубешлиева, ПП, 24. Бай Иван: — При такива пазачи зяпачи / всеки влачи, каквото закачи. / Борис: — Та пазача нали затова е, / да не знае и хич да нехае… Б. Балабанов, НС, 7. // Нося, имам, държа нещо у себе си, обикн. ненужно, безполезно (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие). Тогава Йордан беше млад и буен. Купуваше револвери и куршуми, влачеше вестници и брошурки, скиташе нощем по събрания, пръскаше позиви и бюлетинки. Г. Караславов, СИ, 290-291. Винаги влача в чантата си книга за четене. А Защо влачиш тоя шлифер със себе си — топло е!
5. В съчет. със същ. окови, вериги, хомот и под. Намирам се под робство, в робство съм; влека, мъкна. Да, роб е той, народа, / .. / Окови тежки влачи и тъй смирен умира. П. К. Яворов, Съч. I, 31. И че ще
