ВЛА`СТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Властвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛА`СТУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от властувам; властване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАСТУ`НА ж. Диал. 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ).
2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). Тротоарите и паважите се покриха с трева, на много места се развлякоха тиквени властуни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286.
— От гр. βλαστός ’фиданка, клонче’. — Друга форма: ласту`на.
ВЛАСТЧИ`ЦА ж. Умал. от власт. „Колко комунисти пречукахме, а на такива грешници косъм от главата не бутнахме!“ — стисна в безсилие юмруци околийският началник .. „Ех, втори път да ми падне властчицата, тогава да разберат те, ама!“ Г. Караславов, ОХ IV, 211. — На правния министър запитвания правят. / — Защо? — Мари човекът / видял властчица днеска / и като всички рекъл / да разбере от нея. Хр. Радевски, Избр. пр II, 218.
ВЛАСЦИ`, само мн. Диал. Съзвездието Плеяда; Квачка. Та си зе книга съновника, / .., / лепа си й сънки разказала: / — Фала, рече, царице Елено, / що слънце на небе замрачи, / това ни са царство привършило! / Що па Власци е Влашко зайдоше, / наши деца там ке забегнат! Нар. пес., СбНУ XLIII, 269.
ВЛА`СЯ` СЕ, вла`си`ш се, мин. св. вла`си`х се, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам влах; помънчвам се (Ал. Дювернуа, СБЯ).
2. Власея се, влашея се. Г. Петрович говори, че българете обичат да са власят и че само в последньото време са захванале да ценят своята народност и да не крият своето произхождение. Знан., 1875, бр. 6, 95.
— Друга форма: вла`ша` се.
ВЛАХ, вла`хът, вла`ха, мн. вла`си и (събир. разг., пренебр.) влася`, м. 1. Остар. Румънец. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. Край него минаха черни роби .. Изтрополяваха претоварени от стока коли и засмени гърци .. И отново пъргави, делови, съсредоточени в работата си българи, гърци, арменци и власи. Ст. Дичев, ЗС I, 333. — Да ма простиш, байо Либене, .., че влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българете. Л. Каравелов, Съч. II, 49.
2. Книж. Лице от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).
3. Диал. Куцовлах, арумънин, цинцарин.
4. Стесн. Диал. Скотовъдец-чергарин от арумънски произход; каракачанин. А пък лятно време ще те нагостят с такъв бял мъж, какъвто и у власите надали ще намериш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
5. Обикн. мн. влася`. Диал. Влашки циганин.
◇ Власите се давят на края на Дунава; накрай Дунава власите се давят. Разг. За човек, който губи, проваля работата си в последния момент.
ВЛАХИ`НКА ж. 1. Остар. Румънка. Изполичарите спряха да копаят. Боси, изпотени, власи и влахинки щръкнаха на слънцето, опрени на мотиките и гледаха уплашено какво ще става. Ст. Даскалов, СЛ, 158. — Пък помниш ли като минавахме през Влашко, при влахинките като преспахме, въшките като хванахме. Г. Марковски, СК, 128. Слънцето трепти, захожда, / Стоян си в Влашко отодя, / право на чушмя отиде; / тамка си Стоян завари, / две моми, до две влахинки, / и двете влашки хортуват. Нар. пес., СбГЯ, 49.
2. Книж. Жена от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).
3. Диал. Арумънка, цинцарка.
4. Стесн. Диал. Жена от скотовъдците-чергари от арумънски произход; каракачанка.
5. Диал. Влашка циганка. По село одат циганки, циганки, цръни влаинки. / Секакви тревки береа — / те имат трева омраза! Нар. пес., СбНУ XLIV, 114. Какъв е Стоян млад, хубав, / пък какво му е булчето, / .., / дрипаво като влаинка. Нар. пес., СбВСт, 480.
— Друга (диал.) форма: влаи`нка.
ВЛАХИ`НЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Дете — момиче от влашки произход.
2. Млада влахинка. Влаинче дворе метеше, / и со Сондефче зборвеше: „Сондефче, мило хубаво! / Да не го виде момчето!“ Нар. пес., СбБрМ, 380.
— Друга (диал.) форма: влаи`нче.
ВЛАХИ`НЧИЦА ж. Рядко. Умал. от влахинка. Как си вървят двама братя, / срящум срящат влахинчица. Нар. пес., СбНУ VII, 4-5.
— Друга (диал.) форма: влаи`нчица.
ВЛАХИ`НЯ ж. Разг. Влахинка; влахкиня. За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. „Робиньо, влашка влахиньо, / я иди питай галица, / що седи три дни, та гука / на царьовите сарайе“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 39.
ВЛАХКИ`НЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Влахинче. Странджата: Коя е тая Катинка? Дерибеев: Слугиня у Добревича, влахкинче. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 21.
ВЛАХКИ`НЯ ж. Рядко. Влахинка; влахиня. Тя е била влахкиня, дъщеря на влашкия
