Page:RBE Tom2.djvu/235
161. В трудовокооперативните стопанства по поречието на река Марица .. на основата на местната пловдивска овца са създадени високодоходни тънкорунни овце. ОФ, 1959, бр. 4244, 2. Високодоходно стопанство. Високодоходни сортове пшеница. Високодоходно животновъдство.
ВИСОКОЕТА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. За сграда — който е с много етажи. Противоп. нискоетажен. Високоетажна сграда. // Който се отнася до сгради с много етажи. Противоп. нискоетажен. Високоетажно строителство.
ВИСОКОЕФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който дава в голяма степен желания резултат; много ефективен. Високоефективен метод. Високоефективни строителни материали. Високоефективна техника.
ВИСОКОИНДУСТРИАЛИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има силно развита индустрия. Високоиндустриализиран район. Високоиндустриализирана страна.
ВИСОКОИНТЕЛИГЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е много интелигентен, изключително интелигентен, умен. Имаше за другар един високоинтелигентен и много деятелен учител. Т. Влайков, Съч. III, 85.
ВИСОКОКАЛОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е много калоричен. Противоп. нискокалоричен. Нефтът е евтин и висококалоричен енергетичен източник и много важна суровина за химическата промишленост. Геогр. X кл, 28. Висококалорична храна. Висококалорично гориво.
ВИСОКОКА`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с високо, отлично качество. Противоп. нискокачествен. Куртката му, стегната в кръста, .., беше от висококачествено английско сукно. М. Марчевски, ТС, 56. Току над къщите, заглушавайки шума на Старата река, реват становете на копринената фабрика, известна с висококачествени платове. Н. Стефанова, РП, 77. Висококачествена стомана. Висококачествени торове. Висококачествен тютюн.
ВИСОКОКА`ЧЕСТВЕНО. Книж. Нареч. от висококачествен. Поръчките са изпълнени висококачествено.
ВИСОКОКВАЛИФИЦИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е с много висока квалификация. Противоп. нискоквалифициран. Висококвалифициран специалист. Висококвалифицирани кадри.
2. За който е необходима много висока квалификация. Противоп. нискоквалифициран. Висококвалифициран труд. Висококвалифицирана помощ.
ВИСОКОКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е с много голяма култура. Той се беше сближил с нейния директор, когото ценеше — за широтата на погледа му и за голямата му ерудиция — като духовен водач на „Мисъл“ и като висококултурен българин. М. Кремен, РЯ, 228. Дядото .. е аптекар, високо културен и инициативен човек, голям любител на природата и убеден славянофил. Ив. Борисов, НПГ, 47.
ВИСОКОМЕ`Р м. Спец. Общо название на инструменти и уреди, които служат за измерване на височината на точки от земната повърхност, на дървета, на полета на летателни апарати и пр.: висотомер, алтиметър.
ВИСОКОМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който проявява високомерие; надменен, горделив, надут. Тя само кимна небрежно с глава и дори не го покани да седне при тях. Сега беше момент да завърти пети, да си иде и веднаж завинаги да скъса с тази високомерна жена. Г. Караславов, Т, 17. Славяните, без да мръднат от мястото си, отмериха къс поклон. Този човек, който не носеше меч и беше паднал от коня, ги караше да бъдат сдържани и леко високомерни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. Тя била хубавица, ала била горда и високомерна и не можела да търпи друга някоя да я надминава по хубост. А. Разцветников, СН (превод), 6.
2. Който съдържа или изразява високомерие. Позна само, че е крайно важна длъжност, по високомерния тон, с който старецът се титулира. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 118. Личеше, че този човек е болярин. Пък и гласът му беше заповеднически и високомерен. Ст. Загорчинов, ДП, 265. Назлъ беше втората жена на Адил Мурада .. Туркинята имаше надут и високомерен нрав. Ст. Дичев, ЗС I, 78. Върху устните на Георги Бабулев бе застинала високомерна, пренебрежителна усмивка. Д. Талев, ПК, 779. Високомерно държане. Високомерен поглед.
ВИСОКОМЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Презрително и пренебрежително отношение към другите поради прекалено голямо самомнение; надменност, горделивост, надутост, високомерност. Ето го, цял изпълнен с надменност и високомерие, с ръце отзад, той насмешливо слуша какво му говорят. Й. Йовков, Разк. I, 15. С дъщерите на интелигентни семейства тя [Ирина] също не дружеше, защото високомерието им я оскърбяваше. Д. Димов Т, 4. Зад пълната му с външно почитание поза личеше високомерие и нахалство. Ем. Станев, ИК I и II, 108.
ВИСОКОМЕ`РНО нареч. С високомерие; надменно, горделиво, надуто. И без да каже нещо, тя я изгледа още веднъж високомерно, гордо, както господарите гледат слугите си, и излезе със Захария. Й. Йовков, АМГ, 109-110. Бе я [Катя] пронизала мисъл за сестра й — разпоредителка в кино! Спомни си сега как високомерно се държеше
