с нея свекървата! Не й подаваше ръка и не се застояваше в стаята, когато тя идваше на гости. М. Грубешлиева, ПП, 20. Във воденицата той [Патарока] ходеше важно, по господарски, и към хората се отнасяше грубо и високомерно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Той [Борис] млъкна и повдигна високомерно глава, при което приликата с баща му стана още по-голяма. Д. Димов, Т, 524.
ВИСОКОМЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Високомерие.
ВИСОКОМЕХАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е механизиран във висока степен. Вместо старите ферми с тежкия ръчен физически труд, ще създадем високомеханизирани заводи за мляко, заводи за месо, заводи за яйца. Т. Дарджонов, МПЖ, 54. Високомеханизирано селско стопанство.
ВИСОКОМЛЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. За домашно животно — който дава много мляко. Високомлечна крава. Високомлечно говедо.
ВИСОКОМОЛЕКУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Физ. Който съдържа в молекулата си голям брой атоми и има обикновено молекулно тегло над 1 000; високомолекулярен. Високомолекулни въглехидрати. Високомолекулни съединения.
ВИСОКОМОЛЕКУЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Физ. Високомолекулен. Преди 90 години в живите човешки клетки бяха открити неизвестни високомолекулярни вещества, които поради киселинните си свойства бяха наречени нуклеинови киселини. ВН, 1961, бр. 2949, 4.
— От рус. высокомолекулярный.
ВИСОКОНРА`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отличава с висока нравственост. — Кои са осиновителите? — попита Домна с някакъв особен израз .. — Прекрасни хора. Мои лични познати. Висококултурни, високонравствени. Б. Болгар, Б, 162. Не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637.
2. Който е израз на висока нравственост. Високонравствена постъпка. Високонравствена проява.
ВИСОКООБРАЗО`ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е много образован. Високообразован, сладкодумен, весел, Формоза го разхождаше из евангелията и книгите на светите отци. Й. Вълчев, СКН, 91. Високообразовани граждани.
ВИСОКООКТА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Високооктанов бензин. Спец. Бензин с високо октаново число. Високооктанови бензини са бензин 97 и бензин 98.
ВИСОКООРГАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е организиран много добре, във висока степен.
◇ Високоорганизирана материя. Филос. Човешки главен мозък. Психиката е особено свойство на високоорганизираната материя. Това свойство се състои в отразяването на действителния свят. Псих. X кл, 4.
ВИСОКОПА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. За реч, слово, стил и под. — който се отличава с изкуствена приповдигнатост, с надуто красноречие. Всичко щеше да завърши както винаги, с речи: народът щеше да се разотиде, възбуден, със сподавено недоволство, замаян от високопарните слова на ораторите. Ем. Станев, ИК I и II, 125. Можеше да изтъкне с високопарни думи своята заслуга пред вътрешното министерство. П. Спасов, ХлХ, 248. Той умееше да разговаря с тях просто, ясно, достъпно, без високопарни думи, без надменност. Кр. Кръстев, К, 102. Високопарна реч. Високопарни фрази. Високопарен стил. Високопарни стихове.
ВИСОКОПА`РНО. Книж. Нареч. от високопарен. „Съществува такова понятие — международна работническа солидарност“ — заяви високопарно У. Рутър. РД, 1959, бр. 268, 4. Говори високопарно.
ВИСОКОПА`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на високопарен. И домакините, и гостите вдигаха чашите за наздравица. И простите, безизкуствени слова при тези тостове излизаха направо от сърцата. В тях нямаше никакви декламации, никаква високопарност. Г. Караславов, Избр. съч. III, 112. Тя [одата] се отличавала с тържествен тон, който често преминувал в надутост и високопарност. Т. Шишков, ТС (превод), 173.
ВИСОКОПАТРИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с висок, искрен, чист патриотизъм. Българската пиеса в стихове „Иван Шишман“ от Камен Зидаров .. буди високопатриотични чувства у зрителите. ВН, 1961, бр. 2942, 3. Там, в близкия тил, ротата бе посрещната лично от полковия командир Сапунов, който най-неочаквано дръпна на грохналите войници една високопатриотична реч. С. Северняк. ОНК, 196.
ВИСОКОПАТРИОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Високопатриотичен. Сърбите не се стесниха да заставят кметовете и първенците от Кулската околия да подписват махзари до Берлинския конгрес, че са сърби и че искат да останат под Сърбия. Всичко това караше високопатриотическата душа на г. Каравелова да страда неимоверно. Пряп., 1903, бр. 25, 2.
ВИСОКОПЕ`ЩЕН -щна, -щно, мн. -щни, прил. Спец. Който се отнася до високи
