видяха в чудо и ни разпуснаха, за да успокоят духовете. Й. Вълчев, РЗ, 41.
Виждам се / видя се в небрано лозе. Обикн. в св. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Както тършуваше из чантата на майка си за гримовете й, така майката внезапно влезе и дъщерята се видя в небрано лозе.
Виждам се / видя се натясно. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, затруднено положение, при което съм принуден да постъпя по един или друг начин. „И мене ще кани“, говореше си гласно дядо Добри. — „Ама видя се натясно кметът, че гледа и нази да изяди. Не е вече турско, че да се шири той из село като читак…“* А. Страшимиров, А, 594.
Виждам си / видя си майстора. Разг. Обикн. в св. 1. Попадам (попаднах, ще попадна) на по-опитен човек от мене, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. — Той, като всеки чорбаджия, е гледал интереса си. — Гледал, ама ще си види майстора! — отсече твърдо Казакът и очите му притъмняха. Г. Караславов, СИ, 112. 2. За нещо, което трябва да бъде извършено (обикн. работа, дейност и под.) — попадам (попаднах, ще попадна) в много опитни ръце.
Виждам си / видя си сметките с някого. Разг. Изяснявам личните си отношения с някого, като търся отговорност за постъпките му. — Сеги ще се разправим .. — Ще си видим сметките с кожодерите! Й. Йовков, ЧКГ, 261-262. — Берекета ще оберат пак прекупчиите на данъците редом с лихварите чорбаджии — махна с ръка учител Петко. — До ще време да си видим сметките с тях! — сви вежди Нено. Д. Марчевски, ДВ, 58.
Виж му ума (акъла), че му крой шапка (калпак, кюляф). Разг. За глупав, несъобразителен човек. — Хората знаят колко струваш и с право си казват: виж му ума, че му крой калпак! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424.
Да ми види гъз<ът> път. Простонар. Грубо. Да се разходя, да се пошляя (употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа). Някой ходи някъде само да му види гъзът път, а не че толкоз голяма нужда е имало от неговото ходене там. Послов., СбНУ XXV, 33.
Да <му (ти)> се не види <макар>. Разг. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого или нещо. — Тюх, да се не види макар! биеше се отчаяно бащата. — Змия в пазвата си свих! .. Роднини! — Змии, змии! Усойници!… Хляба ти яде и гроб ти копае… Г. Караславов, СИ, 190. — Ловци излизат. Ще ми намерят бялката. — Да ти се не види и бялката и чудото… То барем да я хванеш, ами саде ходиш да мръзнеш и да плашиш животното. Елин Пелин, съч. IV, 242.
Да те видя на бял кон. Диал. Да се отличиш.
Да те видя на дървен кон. Диал. Да те видя в ковчег, да умреш.
Да ти видя гърба. Груба. Иди си оттук, махни се, върви си.
Де да видим. Разг. 1. За изразяване на закана, заплаха към някого. 2. За означаване, че някой очаква нещо да се случи, с отсянка на неувереност, съмнение. Решила съм това лято а го заведа на бани, .. Освен това и за пенсията му действам, но де да видим. Не признават труда на търговците от миналото. К. Калчев, СТ, 67. Цене гледаше със светнали очи, превърташе из ръцете си ту лъскава фасунка, ту цветна крушка и цъкаше с език. — Ще направим някоя беля, ама де да видим. Аз от бой не се плаша. В. Ченков, СНД, 180.
Де се е чуло <и> видяло. Разг. За нещо необикновено, което не е съществувало, не е ставало досега. — Де се е чуло и видяло един господар като мене да отстъпи пред едно просто селско момче? То трябва да загине! А. Каралийчев, ТР, 201. На дърво птичка свиреше, / свиреше и говореше: / де се е чуло видяло / живо със мъртво да ходи? Христом. ВВ II, 219.
Ела да видиш (виж) <чудо>. Разг. За нещо необичайно, необикновено, което ще стане като следствие от друго нещо. Цяла нощ не мигнаха двамата от вълнение. Те са додумваха как ще я [нивата] преорат издълбоко, ще изпръхне черноземът през зимата, па запролети ли се, като я изсадят с царевица, та ела да видиш чудо… Кр. Григоров, Н, 40.
Като има глава да види. Разг. За израз на примирение, когато се преживява нещо лошо, някакво нещастие. Днес ходих в града… но като има глава да види, то се ще види. С каква мисъл отивах, а пък що срещнах и патих! Ил. Блъсков, ДБ, 40.
Кога<то> (като) си видя ушите (тила) <без огледало. Ирон. Никога. — Картини някакви искал да види, та и той да рисувал такива работи. Ще нарисува, като си види ушите. Хаймана! В. Геновска, СГ, 17.
Кой накъде<то> (къде) види. Разг. Във всички посоки или в която посока се случи. Останалите живи хищници бягаха презглава, кой накъде види. О. Василев, ДГ, 112. В това коварно нападение загинаха много перущенци. Останалите удариха на бяг по селата — изпокриха се кой къде види. Г. Караславов, П, 35.
Където (накъдето, дето) ми видят очите. Разг. Без определена посока, където ми падне, където се случи; напосоки. Най-напред му мина през у ма да бяга накъдето му видят очите. Й. Йовков, ПГ, 70. — Утре заминавам!… — Къде? — Където ми видят очите… М. Марчевски, П, 294.
Не видях как. Разг. Много бързо, без да му мисля (от страх, уплаха и под.). Цъфнало калето като презрял пъпеш и заринало хич да не е шест хиляди турчуля. Не видял пашата, как вдигнал бял байрак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176.
Не виждам / видя бял ден; не виждам / видя бял свят. Разг. Водя много тежък живот, мъча се, тегля. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен!… Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. — Аз пък чиракувах.
