Page:RBE Tom2.djvu/184
ВИБРОГРА`Ф м. Физ. Уред за автома-тично записване на трептенията на телата.
ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ м. Строиш. Състав-на част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.
ВИБРО`ЗА ж. Мед. Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.
-От лат. У1Ьп0818.
ВИБРОИЗОЛА`ТОР м. Техн. Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.
ВИБРОИЗМЕРЙ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който служи за измерване на вибрацията. Виброизмерителни уреди.
ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ ж. Техн. Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.
ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ ж. Строиш. Строителна конструкция от вибробетон. За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран. РД, 1959, бр. 300, 5.
ВИБРОПОЛИГО`Н м. Строиш. 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството й транспорта.
2. Предприятие за производство на бетонни изделия.
ВИБРОПОЛИГОНЙСТ м. Строиш. Работник във виброполигон.
ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Физ. Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.
ВИБРОПРЕ`СА ж. Строиш. Вибрацион-на машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.
ВИБРОСЙТО, мн. вибросита, ср. Строиш. Сито с вибратор като част от вибраци-онна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, рудаипод.)^
ВИБРОУДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Строиш. При който се използва вибрацията. Виброударни механизми.
ВИБРОУПЛЪТНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строиш. Вибрационна машина за уплътняване.
ВИВА`РИУМ м. Зоол. Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.
— Лат. У1Уапиш.
ВИВАЧЕ нареч. Муз. 1. За темпо — много живо, бързо.
2. Като същ. мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
— Ит. У1Уасе.
ВЙВВАМ, -аш, несв.; вйвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Избухвам, пламвам, буквам. Миг... и факла зла изви стихия. Виена огън страшен и зловещ. В. Мар-ковски, ПЗ, 211.
ВЙВВАМ СЕ несв.; вйвна се св., непрех. Диал. Виввам (Н. Геров, РБЯ).
ВИВИАНЙ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.
— От англ. собств.
ВИВИСЕКЦИЯ ж. Мед. Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.
— От лат. у1уиз ’жив’ + зесйо ’разсичане’.
ВЙВНА. Вж. виввам.
ВЙВО нареч. Муз. Виваче.
— Ит. У1УО.
ВЙВОД м. Остар. Книж. Извод. Тя [химията] ни дава такива научни видове, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване. Н, 1881, кн. 2,154-155.
— От рус. вьгаод.
ВИГВАМ м. Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.
— Англ. ш§>уаш.
ВЙГИ само мн. Истор. 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.
2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.
— От англ. \уЪ1е.
ВЙ`ГЛА ж. Диал. Далекогледна тръба. Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 226.
— От гр. р{уХа ’караулна будка, пост, наблюдателница’.
ВИГО`ДА ж. Остар. Книж. Изгода. Който желае да повдигне нравствеността на
