2. Разг. Остригвам много късо косата на някого; ошмулвам. Кой те ошути така — останала си без коса. ошутвам се, ошутя се страд.
ОШУТВАНЕ ср. Отгл. същ. от ошутвам и от ошутвам се.
ОШУТЯ. Вж. ошутвам.
ОШУШКАМ. Вж. ошушквам.
ОШУШКВАМ, -аш, несв.; ошушкам, -аш, се., прех. Разг. 1. Обирам всичко до шушка, докрай. Полицаите разграбиха покъщнината ни.. Когато се върнахме, от овцете и кокошките ни нямаше помен. Свинете измрели в кочините, житото от хамбарите — изгребено, къщите ошушкани. А. Каралийчев, НЗ, 232.
2. Изяждам всичко до шушка, докрай. Вечер нямаше и следа от житото — всичко бяха ошушкали пернатите. Кр. Григоров, ПЧ, 15. ошушквам се, ошушкам се страд.
ОШУШКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от ошушквам и от ошушквам се. Оставал съм без пари, ама чак такова ошушкване не съм стигал — пукната стотинка нямам.
ОЩ нареч. Диал. Още.
ОЩАВЯ. Вж. о щ а в я м.
ОЩАВЯМ, -яш, несв.; ощавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. С щавене обработвам кожи. Той ще купи овчи кожи на ниска цена, ще ги ощави и ще кръстоса крака край печката да подплаща дрехи. Ил. Волен, РК, 5. — Ама какво става с мечката бре, Момчи-ле?.. — Нали ти казах — метнал съм кожата на един брястов клон. Прибери яия дай на майстора да я ощави. О. Василев, 33,18. Гоца Герасков се качи на тавана да вземе ногавиците от пърчова кожа.. Тези здрави ногавици един гмитровченин му ги ощави миналото лято и тъй добре ги ощави, че никаква миризма не остана в кожата. И. Радичков, ЧП, 55. И от суровата кожа каква облага би имало, ако да не беше щава-чът, който да я ощави и изработи, па ако да не беше и обущарят, който да ни ушие обуща? Лет., 1873, 185. ощавям се, ощавя се страд.
ОЩАВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ощавям и от ощавям се.
ОЩАСТЛИВЯ. Вж. ощастливявам.
ОЩАСТЛИВЯВАМ, -аш, несв.; ощастливя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Правя някого да бъде щастлив. Най-главното старание на Методия в това време е било да ощастливи колкото са може повече славянските племена. КМБП, 40. Бъдете верни на трона ми, и аз сякога съм готов да ощастливя своите верни и покорни слуги. С, 1872, бр. 45, 358. Други подскачаха от радост, че турското правителство са е уплашило [от цариградската преса] или пък е намислило най-после да ощастливи своята рая с някои правдини. 3. Стоянов, ЗБВ I, 257. ощастливявам се, ощастливя се страд.
ОЩАСТЛИВЯВАМ СЕ несв.; ощастливя се св., непрех. Ставам щастлив. Знам само, че когато си наемен работник и пред канцеларията на инженерите чакат най-малко сто души, за да се ощастливят с мястото ти, длъжен си да бъдеш смирен и кротък, да понасяш без протести и ропот всички несгоди и унижения. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 26. Аз си представих колко много тряба да го измъчва неудовлетворената страст на пушача и колко по-голяма тряба да е мъката му, че секи друг, но не и той ще се ощастливи от угарката, която накрай ще захвърля. Д. Калфов, ПЮН, 135. Ощастливих се с раждането на детето.
ОЩАСТЛИВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ощастливявам и от ощастливявам се. — Не, господин поручик, ще ви кажа правичката: насилственото ощаст-ливяване на народа е по-ужасно и от най-черния терор. Д. Вълев, 3, 178.
ОЩЕ нареч. 1. Означава прибавяне на ново количество от нещо към друго или повторно, допълнително извършване на някакво действие. Скоро той видя, че изскок-наха двама конника турци, а след тях идеше още един конник в просто българско облекло. Ив. Вазов, Съч. XII, 129. Сивушка направи още едно усилие, но краката й се разтрепериха. Елин Пелин, Съч. I, 151. Колкото и чифта обувки $а има, на жената й трябват още едни. И. Попов, ИЖП, 62. — Я да ци §адеш още, че ми са [махму-дии] малко! И. Йовков, СЛ, 8. Още един живот да имах, пак щях да искам с тебе да го изживея! В. Пламенов, ПА, 112. „Да бъде тъй неделя още / неделя пек и мирно време“. П. К. Яворов, Съч. I, 45. // Също така, освен това. Кажи й още? че няма нищо стра-шно. Ив. Вазов, СбНУ П, 62. Кажи още на баща си, да не забравя да земе със себе си малко медец. Л. Каравелов, Съч. II, 8.
2. Означава че някакво действие, състояние или качество продължава да съществува, не се е изменило до момента на говоренето или не е достигнало до своя завършек. Ергенаш-четата, които не бяха прибрани още в казармите, не смееха да излязат нощем, не смееха да закъснеят по шлаки и по седенки. Г. Караславов, ОХ I, 464. Всичко му било криво този ден на Стойне — .. — да не говорим пък за душевното му състояние. Сутринта жена му Кера вдигнала такава врява, че още му пищели ушите. Й. Попов, БНО, 111. Всички се нахвърлиха като канибали.. към топлия още гювеч. Елин Пелин, Съч. IV, 125. Облеклото му бе лятно — без шинел., с широки, груби юфтени обуща, зад които бяха навити прясно изпрани, още влажни платнени навои. П. Вежинов, НС, 89. Той е още млад. • В съчет. с нареч. все: все още. Като влезе в горницата, Събо си