кав, дебел, да надебелее. ошишквам се, ошишкам се страд.
ОШИШКВАМ СЕ несв.; ошйшкам се се., непрех. Разг. Ставам шишкав, дебел; ошиш-кавявам, ошишкавявам се. — Галунският, младият, беше старшия на обоза.. И бе се ошишкал, ошишкал! Като свиня. Ил. Волен, БХ, 50. Севда не се заглеждаше твърде в него — добре е той, мислеше си тя, я го какъв се ошишка, само дето стана много мързелив и дремлив. Г. Караславов, С, 152.
ОШЙШКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ошишквам и от ошишквам се; ошишкавява-не.
О ШЛАЙФАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Придобия необходимите умения, опит в някаква дейност или област. Ошлайфах се в занаята.
ОШЛАКАМ1. Вж. ошлаквам1.
ОШЛАКАМ2 Вж. ошлаквам2.
ОШЛАКВАМ1, -аш, несв.; ошлакам, -аш, св., прех. Техн. Правя ненужни примеси и наслагвания да се отделят от разтопен метал като шлака, ошлаквам се, ошлакам се страд.
ОШЛАКВАМ СЕ несв.; ошлакам се св., непрех. Техн. Отделям се като шлака. При високите температури в пещта магнетитът от конверторната шлака се редуцира .. и се ошлаква. Ц. Цветков, М, 135.
ОШЛАКВАМ2, -аш, несв.; ошлакам, -аш, св., прех. Диал. Изцапвам, ошлаквам се, ошлакам се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОШЛАКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Техн. Отгл. същ. от ошлаквам1 и от ошлаквам се.
ОШЛАКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от ошлаквам2 и от ошлаквам се.
ОШЛЁВЯ. Вж. ошлевявам.
ОШЛЕВЯВАМ, -аш, несв.; ошлевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. С брулене откъсвам, свалям (плодове, листа и под.); ошибвам, отбрулвам.
2. За животно — изяждам листата на дърво, трева и под. ошлевявам се, ошлевявя се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОШМУЛВАМ, -аш, несв.; ошмуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Бързо, невнимателно окъсвам листа, плодове, като оголвам клони, дървета, храсти. Откъсна от една върба тънка пръчица, ошмули листата й и ги хвърли във водата. К. Петканов, П, 69. Къор Али в Мусина смазал от бой Петко Бонев, задето Петко се опрял и не му дал да ошмули черешата в лозето му. Д. Марчевски, ДВ, 11. Каквато е ламя [Бала-лото], току виж, че ошмулил на бърза ръка по-ниските клони. Ст, 1959, бр. 698, 2. И нали е коза, кат видяла сочните и убави листа и веднага налетяла. И за час ни ошмулила. СбНУ, ХЬУ1, 24. // Набирам бързо, невнимателно плодове. На връщане от Ягодово той бе ошмулил пълна раница с ябълки от чуждата градина край реката. Ив. Ха-джимарчев, ОК, 362.
2. За вредители по растенията — унищожавам, изяждам листата на някои селскостопански култури. Трябвало да се излиза на полето, че листната въшка нямало да ги чака и не гледала, че имало събор. Щяла да ошмули и памука, и фасула, и дините, и пъпешите. Б. Обретенов, С, 189.
3. Прен. Подстригвам много късо и несполучливо някого; ошутвам. Как ме е ошмулила, не мога да се гледам, ошмулвам се, ошмуля се страд, и възвр.
ОШМУЛВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ошмулвам и от ошмулвам се.
ОШМУЛЯ. Вж. ошмулвам.
ОШУГАВЁЯ. Вж. ошугавявам2.
ОШУГАВЯ. Вж. ошугавявам1.
ОШУГАВЯВАМ1, -аш, несв.; ошугавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане шугаво. Една шугава овца, цяло стадо ошугавява. Послов, ошугавявам се, ошугавя се страд.
ОШУГАВЯВАМ2, -аш, несв.; ошугавёя, -ёеш, мин. св. ошугавях, прич. мин. действ. ошугавял, -а, -о, мн. ошугавёли, св., непрех. Диал. Ставам шугав; окраставявам. Накрая Дойчинов надникна и при телетата. После хвърли общ поглед върху обора и каза: — Добичетата изглеждат добре! А защо пищите, че са ошугавели? Ст. Даскалов, СЛ, 138. „От какво измряха овцете?“ — ще го попита инспекторът и той веднага ще отговори: „От черен шап!“ „А как ошугавя стадото ти?“ „От коча!“ Ст. Даскалов, СЛ, 463.
ОПГУГАВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ошугавявам1 и от ошугавявам се.
ОПГУГАВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ошугавявам2.
ОШУМЯВАМ СЕ, -аш се, несв. ; ошумя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. За растение, растителност — покривам се с листа, шума; зашумвам се, зашумявам се. Нашата суходолина променя одърпания си като дядовото кожухче вид. Ошумяват се кленовете, цъфват глоговите храсти по нейните брегове. Кр. Григоров, ОНУ, 84. От двете полегати страни всичко е обрасло с трева, а на места са се ошумили върби, тополи и акации. РД, 1950, бр. 154, 2.
ОШУМЯ СЕ. Вж. о шумя вам се.
ОШУТВАМ, -аш, несв.; ошутя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане шуто.
