Page:RBE Tom11.djvu/1232
ре, като очупваше тялото си по женски. Ил. Волен, БХ, 102. очупвам се, очупя се страд.
ОЧУПВАМ СЕ несв.; очупя се св., непрех.
1. За тяло или части от тяло — кърша се, извивам се, обикн. поради кокетство. Коравата му снага не можеше да се огъва изпърво, но Тинка не се оставяше и тя току взе да се очупва и повива, накъдето я наклони. Ст. Даскалов, СД, 255.
2. Прен. Разг. Придобивам държание, обноски, свиквам да се държа в общество; обигравам се. Като пристигна тя беше много стеснителна, но бързо се очупи.
ОЧУПВАНЕ ср. Отгл. същ. от очупвам и от очупвам се.
ОЧУПЯ. Вж. очупвам.
ОЧУХВАМ, -аш, несв.; очухна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изсъхвам; из-чухвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЧУХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от очухвам; изсъхване, изчухване.
ОЧУХНА. Вж. очухвам.
ОЧУШКАМ. Вж. очушквам.
ОЧУШКВАМ, -аш, несв. \ очушкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Чушкам докрай някои зърнени растения, за да извадя, прибера семето от шушулката, обвивката, чушката им; из-чушквам, оронвам. Па напокон, кога очуш-каме дома масурите, ще занесем в хамбара му очушкан кукуруз, колкото ни се пресметне. Т. Влайков, Пр. I, 304. Стрина ти Це-новица казва, че тяхън Митко сяка вечер очушквал по един черек, ем той е по-малък от тебе. Т. Влайков, Съч. II, 5.
2. Прен. Пренебр. Изгонвам, изпъждам, отстранявам или избивам мнозина или всички; изчушквам. „Топове, изкараха топове!...“ .. Може и да се измъкнем из калето, викат, нямало стража, очушкали я Османовите.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 593. очушквам се, очушкам се страд.
ОЧУШКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от очушквам и от очушквам се; изчушкване.
ОШАВ м. 1. Нарязани и изсушени сливи, круши, ябълки, каисии и др. Младият Павел изтърси от торбата подаръците, които носеше за стария Павел: пакети тютюн за лула, чиста кърпа за лице, хляб — една бяла погача и в малка торбичка ошав. П. Велков, СДН, 257. В края на синора има и една стара слива, която ражда големи жълти плодове — от тях си правим ошав по жътва. К. Калчев, ПИЖ, 147. До само къщата., имаше една голяма ошавлийка слива, от която лятно време леля Гена често ни доносеше сладки сливи за ошав. Т. Влайков, Съч. II, 3. Вретена.., ошав и жълта троянска ракия от обширните овощни градини бяха неизменната стока, която стотици скърцащи коли разнасяха до неотдавна из полските села. И. Радичков и др., ГСП, 91. Марина гледаше как внимателно чете надписите върху пакетите. Той усети, че го наблюдава и гласно зачете: — От стрина Милана ошав от праскови. Ст. Мо-крев, ЗИ, 223. Ошав от ябълки.
2. Компот от тези сушени плодове. Вечерята започваше с разчупване на бялата погача, със скрита в нея пара.. После следваха обичайните постни гозби: фасул,.., ошав, орехи, мед. СбЦГМГ, 153-154. Там [в другата стая] държахме и житото за семе, и една кошница сушени сливи, от които през зимата ни правеха ошав. К. Калчев, ПИЖ, 17. Тия жени [туркините] бяха много нежни към децата си и към нас .. и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ,
23. // Разг. Една порция от този компот. Сипи ми един ошав за десерт.
— Тур. 1ю§аГ
ОШАВЕЦ, мн. няма, м. У мал. от ошав. Да ти сваря малко ошавец, искаш ли? — попита баба Нягуловица, като се усмихваше топло на дядо Нягул Горския. П. Стъпов, ЧОТ, 17. Кметът ми каза, че церът на моята болест били узрелите вишни. Един ошавец от узрели вишни — и нищо ми няма. А. Каралийчев, МИ, 97.
ОШАВЛИЙКА ж. Диал. Дърво, от плодовете на което се прави ошав. По-нататък към плета се издига голяма ошавлийка слива и до нея ниска праскова. Т. Влайков, Съч. II, 205.
ОШАНТАВЁЯ. Вж. ошантавявам.
ОШАНТАВЯВАМ, -аш, несв.; ошанта-вёя, -ёеш, мин. св. ошантавях, прич. мин. св. деят. ошантавял, -а, -о, мн. ошантавёли, св., непрех. Разг. Обърквам се напълно, съвсем, ставам шантав; пошантавявам1. — И ти ошантавя покрай оня. Не заслужаваш всичко, какво съм направил за тебе. Щом не разбираш, че и сега съм дошъл за твое добро, троши си главата! Ст. Даскалов, ЗС, 300-301.
ОШАНТАВЯВАМ СЕ несв.; ошантавея се
св., непрех. Ошантавявам.
ОШАНТАВЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ошантавявам и от ошантавявам се.
ОШАШАВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ошашавя като прил. Които е станал напълно объркан, смаян, слисан под силното въздействие на нещо. Ошашавени хора гледат цените на стоките и нищо не купуват.
ОШАШАВЁЯ. Вж. ошашавявам2.
ОШАШАВЯ. Вж. ошашавявам1 и ошашавям.
ОШАШАВЯВАМ1 несв.; ошашавя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. оша-шавял, -а, -о, мн. ошашавёли, св., прех. Разг. Правя някого шашав, направям някого да
