ха направо на петъчния женски пазар. Тук винаги имаше по двама-трима амбулантни очилари. П. Мирчев, СЗ, 43.
ОЧИЛАРКА ж. Зоол. Вид отровна змия от рода кобри с характерна, подобна на очила фигура на гръоната част на шията. Naja naja. От всички змии само кобрите, наричани още очиларки, се поддават на хипноза. Ек. Мечкова, СМ, 47. Гахар сигурно помисли, че не съм го разбрал и почна да ми обяснява,.., че на острова имало очиларки и доста хора умирали от тяхната опасна отрова. М. Марчевски, ОТ, 141.
ОЧИЛАРСТВО, мн. няма, ср. Занаят на очилар. Свидетелство за правоспособност по очиларство и оптика.
ОЧИЛАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е с очила, който носи очила. Съселяните му влизаха, събличаха се, преглеждаха ги, обличаха новите войнишки дрехи — ..А той?... Дончо не мръдна. — Ти още ли си тук? — сопна му се очилатият доктор. Ст. Мокрев, ЗИ, 62. Оставаше му [на Черню] само да си смени старата очилата секретарка с нова — без очила и на съответната възраст. Ем. Манов, В, 39. В склада влезе очилато конте на около двадесет и пет, тридесет години в нов кафяв костюм, с папионка на чистата риза. Ст. Мокрев, ПСН, 124.
ОЧИЛАТКО, -то, мн. -вци, м. Ирон. или гальов. Човек, който носи очила. А аз доложих на техния генерал онова, което ми бе заповядано от началството. Доложих на нашия език, а един очилатко го преведе на американския генерал на техния език. С. Северняк, ИРЕ, 192. Подайте ми моряшката фланелка / и кораба до пристана подайте! /.. / Къде си тръгнал, смешен очилатко? / Теб никъде не те очаква нищо. С, 1972, кн. 11, 183.
ОЧИЛЦА само мн. У мал. от очила. Бай Васил примигна зад малките си мътни очилца. Л. Станев, ПХ, 104. — Беж, Лиске, да бягаме,..! — Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ран Босилек, ВП, 28.
ОЧИНКИ мн. Диал. Умал. гальов. от мн. на око (очи); очички, оченца. Седни ми, майчо, попей ми, / попей ми да те послушам, /момата да си спомена / с нейните ясни очинки. Л. Александрова, ИЕЩ, 65.
ОЧЙПКАМ. Вж. очипквам.
ОЧИПКВАМ, -аш, несв.; очйпкам, -аш, св., прех. Разг. Обикн. гальов. В езика на децата — окъпвам, изкъпвам, изчипквам. — Боби, очипка ли те баба? очипквам се, очйпкам се страд.
ОЧИПКВАМ СЕ несв.; очйпкам се св., неп-рех. Разг. Окъпвам се, изкъпвам се; изчипквам се.
ОЧЙПКВАНЕ ср., Разг. Отгл. същ. от очипквам и от очипквам се; изчипкване.
ОЧИСТВАМ, -аш, несв.; очистя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чистя нещо изцяло, напълно, докрай или колкото трябва, колкото е нужно; изчиствам, почиствам. — Ма-рийола! Где си, я кое време стана! Още лампата не си очистила. Ст. Чилингиров, ПЖ, 101. Иди очисти ботушите ми. Ив. Вазов, Съч. XIII, 7. —Да гледаш добичето, брей,.. Бае Стоян внимателно и грижливо го очисти, вчеса и го опуха с метлата. Елин Пелин, Съч. II, 157-158. Те очистиха кръвта от дрехите си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. Насече лук, очисти ориз и сготви обяд. Л. Каравелов, Съч. II, 72.
2. Подреждам, поставям в ред нещо, като махам излишни, непотребни или мръсни неща; почиствам, изчиствам, разтребвам. — Аз ще събера всичките моми от селото, да измият дъските^ да очистят вред и двата сарая. Ц. Гйнчев, ГК, 130. — Ама нека по-напред да седнем и да се почерпим,.. Са-рандовица дойде "да "очисти масата.. — Булка, дай ни вино. И. Йовков, ВАХ, 94-95.
3. Подготвям за готвене, печене заклано животно, птица, риба като изваждам вътрешностите му и премахвам части които не са за ядене; изчиствам. — Какво ще ти сготвя, байко, едно пиленце съм очистила.
А. Каменова, ХГ, 212. Домбо и Камбела очистиха пибата. Гр. Угаров, ПСЗ, 198.
4. Прен. Обикн. с предл. от. Отстранявам някакви недостатъци от нещо, за да го направя по-качествено, по-добро. Поетът не би сторил зле, ако я [поемата] напишеше отново .. с по-сдържан и прецизен език и я очистеше от баласта ненужни епизодни отклонения от правилното развитие на предмета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 52. Сякаш Льоду се връща към прасми-съла на елементарните форми — куб, цилиндър, сфера, конус, — след като ги е очистил от всичко, с което вековното развитие на архитектурата ги е замъглило. М. Бичев, АНВ, 328.
5. Заставям някого, принуждавам някого да напусне някакъв район, област и под. Най-подир и от тях [ татарите ] очисти страната с помощта на храбрите си войници и достойни полководци. Т. Шишков, ИБН, 236. // Принудително напускам, заставен съм да напусна някакъв район, област и под. Десантът на съюзниците в Апенините и обещанията им да прекосят Ламанша явно в най-скоро време щеше да принуди немските групировки с тактически сражения да очистят бързо района на Балканите и басейна на Средиземноморието. Д. Вълев, 3, 99.
6. Прен. Правя някого по-чист, по-възвишен в нравствено отношение; пречиствам. В сърцето му [на Методи] кълнеше нова, непозната досега радост.. Да очисти себе си от всичко долно и кално. М. Грубешлиева, ПП,
261. Всичко пращи и се огъва в ръцете на Спаса.. Силно момче е Спас!.. Той [Кондо]
