Page:RBE Tom11.djvu/1220

ските дни е състоянието на очакване: детето очаква ваканции, пристигане на любими хора, нови игри. Е. Каранфилов, Б III, 313. Ех, разправят, че съм млад, / а съм станал за оплакване / с безконечното очакване / на чиновнический щат. Хр. Смирнен-ски, Съч. II, 99.

2. Надежда, увереност или предположение, че някой или нещо съществува или ще се появи, че нещо ще стане, ще се случи или че някой или нещо има определени качества, свойства. Сега., ще се изпълни и неговото очакване. Т. Влайков, Съч. III, 207. Очакванията за нови отношения между балканските народи не можеха да се осъществят. К. Константинов, ППГ, 115. Въпреки очакването на Ламбрева_ь сщаята наистина беше хубава и чиста. И. Йовков, Разк. I, 168. Противно на очакванията ми, той не каза нищо. Л. Станев, ПХ, 154. Беше се приготвил да презира тия хора, но това, което чу, надхвърли очакванията му. Ем. Станев, ИК III и IV, 325. Очите му светнаха любо-питно. Какво ли търси пък този? Дали не е нещо по аферата? Очакванията му се оправдаха. П. Вежинов, ДВ, 25.

ОЧАКВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с очакване, в който има или който изразява очакване; очакващ. Щом продължава да мълчи и да се преструва, че нищо не знае, значи, така трябва да бъде — заключаваше той, като понякога спираше на него очаквателен поглед. Д. Ангелов, ЖС, 195-196. Тя [жената на сцената] размаха напудрените си ръце и застина на пръсти в очаквателна поза. П. Незнако-мов, СНП, 166. В очаквателната тишина.. Алтъна събра дъх, повтори още по-ясно и твърдо: — Скланям, отче! Г. Манов, КД, 58.

ОЧАКВАТЕЛНО нареч. Със, във очакване; очакващо. — Възложено ми е да ви предам твърде важно съобщение.. Раковски извърна към него глава и го погледна очаквателно. Ст. Дичев, ЗС I, 116. — Значи .. вие идвате от София — попита Шиков и влажните му очи очаквателно го изгледаха. Б. Несторов, СР, 201.

ОЧАКВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от очаквам като прил. Който е свързан с очакване, в който има или с който се изразява очакване; очаквателен. Той срещна погледа на приятеля си и се навъси: през цялото време бе усещал върху себе си този внимателен, очакващ поглед. Ем. Манов, БГ, 7.

ОЧАКВАЩО. Нареч. от очакващ; с очакване, в очакване. „Сама жена и по пладне не уйдисва да пътува“ — помисли тя и очакващо се вслушваше в напевния звън. Каруцата се изравни с нея. М. Яворски, ХСП, 159. Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора. Ние и тримата, очакващо настръхнали, се ослушахме. П. Михайлов, ПЗ, 11.

ОЧАНКА ж. Дребно едногодишно полско растение от семейство живеничеви, с мъхнато стъбло, назъбени яйцевидни листа и бели или бледорозови цветове с лилави нишки, което се използва за лекуване на стомашни заболявания, възпаление на очите и др; очемилка, очен бурен. Euprasia officinalis.

ОЧАРОВАВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Очаровам. Тя имаше волна и буйна душа; юнашеството я очароваваше, храбрите левенти бяха за нея кумири. Ив. Вазов, Съч. XIV, 27. Портретът беше много стар, почти избелял, и навярно тая старинност, и тая бледнина и неочерта-ност ме очароваваха. М. Кремен, СС, 127. Рафаело увлича, пленява, очаровава като никой друг художник. К. Величков, ПССъч III, 176. Природо,.. / .. / Една ме ти плениш, очароваваш, / във теб се не лъгах. Ив. Вазов, Съч. II, 187.

ОЧАРОВАВАМ СЕ несв., непрех. и св. Остар. Книж. Очаровам се. Няма какво да го разочарова — той не се е очаровавал от нищо, освен от своята воля — да бъде бр-рец за права на своя народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15.

— От рус. очаровывать.

ОЧАРОВАВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от очаровавам и от очарова-вам се.

ОЧАРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам, пораждам у някого очарование, възхищение, възторг; възхищавам, възторгвам. Вашето писмо е надъхано с мила, задушевна топлота и поетична искреност, които тъй ме очароват във всичко, писано от вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Подобно на всяка легенда, която силно поразява въображението и очарова душите, пгоя_и разказ има вече няколко варианта. Й. Йовков, Разк. Ill, 111. Има по-малки поети.., които очароват с една непосредствена топлота и нежност. К. Христов, ПХ, 3. Всички насядаха по обвитите с калъфи кресла и тук при разговора гостът отново очарова със сърдечната си доброта. П. Незнакомое, ХР, 13. Хубостта на Ния беше още в своята зряла сила,.., но тя очарова и дори уплаши младия човек повече с усмивката си. Д. Талев, ПК, 743. Огнянов., беше очарован и не можеше да оттръгне очите си от книгата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 79. очаровам се страд.

ОЧАРОВАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпитвам, изпълвам се с очарование, възхищение, възторг; възхищавам се, възторгвам се. Романтично устроените духове се лесно очароват и лесно разочароват. Е. Каранфилов, Б III, 87.

— Рус. очаровать.