ОЦВЕТЯВАНЕ 1213 ОЦЕДЕН
Белобрад майстор нагрява на мангала голяма плоска съдина от пиринч. Тя е вече гравирана. Остава да бъде оцветена. Т. Кюранов, АП, 81. Слънцето падаше над безкрайната пролетна равнина и оцветяваше червено облаците на хоризонта. П. Сла-вински, МСК, 74. Димът, парите, облаците над вулкана оцветяват дългата полярна нощ с огненочервено сияние. Е. Николов, А,
22. Солите на бария и стронция се употребяват в пиротехниката.., поради това, че оцветяват пламъка в ярки цветове. Хим. V кл, 55.
2. Прен. Придавам колорит, характерна особеност, особен отпечатък на нещо (постъпка, реч, художествено произведение, епоха и др.). Години преди да се появи у нас, толс-тоизмът със своята самобитност оцветя-ваще епохата на руското народничество.
В. Йосифов, Избр. тв I, 11. Будевска притежаваше способността да оцветява гласа си различно. Ст. Грудев, ББ, 48. Настроение наричаме общото емоционално състояние, което оцветява в продължение на известно време цялото поведение. Псих. X кл, 74. Наред с интонационните разлики всички областни особености по отношение на фонетичните закони на литературния български език оцветяват диалектно речта на говорещия. Т, 1954, кн. 5, 27. оцветявам се, оцветя се страд. Дребно нарязаният лук се задушава в мазнината до омекване, оцветява се с червения пипер. Л. Петров и др., БНК, 172. Трябва да се потърсят различни бои, за да се оцвети сложният образ на българския владетел [Иван Асен], както Вазов го е нарисувал. ЛФ, 1958, бр. 17, 3. ОЦВЕТЯВАМ СЕ несв.\ оцветя се св., непрех. 1. Получавам, придобивам цвят, ставам цветен; обагрям се. Тя хапе светкавично бързо.. Засегнатата част на тялото се подува за няколко минути и се оцветява тъмносиньо. К, 1963, кн. 1, 14. Произведеното стъкло от такъв [замърсен каолин] пясък е много лошо качество и се оцветява на слънцето. РД, 1950, бр. 201, 3.
2. Прен. Получавам, придобивам колорит, някаква характерна особеност, отпечатък. Ако в нашето минало някакъв мирис, цвят или звук е бил свързан с радостно или мъчително събитие, то тая връзка може да се окаже толкова здрава и трайна, че самият тоя мирис, цвят или звук завинаги да се оцветява с радостно или мъчително чувство. Псих. X кл, 64.
ОЦВЕТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от оцветявам и от оцветявам се. Пурпурът, ализаринът и индигото са най-често употребяваните природни багрила за оцветяване на различни тъкани. Хим. XI кл 1965, 3. Употребяваната по това време къна за оцветяване на ноктите започнала да се употребява и за оцветяване на косите. Г. Георгиев и др., ФПБ, 4. Една нова генерация талантливи разказвачи., правят сериозни усилия в разрешаването на психологически конфликти,.., в интелектуално оцветяване на конфликтите. Лит. XI кл, 326. Оцветяване на течности.
2. Цвят, багра или съвкупност от цветове, багри, обикн. като отличителна черта, характерна особеност на нещо; оцветеност. Оцветяването на колхидския фазан от поречието на р. Тунджа е доста характерно.. Предната част на гърба е златистооран-жева, а перата са с вретеновидни тъмни препаски. М. Тошков и др., НР П, 50. Измръзналите листа бяха добили ръждиво-червеникаво оцветяване. ПР, 1952, кн. 6, 69. Техниката, чрез която се постига [украсата на паниците], е известна в науката.. При изпичането се получавали различни оцветявания. Ст. Михайлов, БС, 19. Дори обикновена груба порцеланова чашка или ваза със своето оцветяване и форма доказват забележителните способности на създателите си. ЛФ, 1958, бр. 11, 4.
3. Прен. Характерна особеност, отпечатък, черта на нещо; колорит, оцветеност. Народностният дух в поемата., бе нещо съвършено ново в нашата поезия. Старинни думи, в които нямаше нищо от местен диалект, придаваха особено стилово оцветяване. Г. Караславов, БП, 320. Ленски.. искал от студентите си известна фраза, която се годи за по-богато гласово оцветяване, да му бъде казвана с различно логическо ударение. Ст. Грудев, АБ, 40. В някои случаи отделни предмети придобиват за човека твърде устойчиво емоционално оцветяване поради спомените, които са свързани с тия предмети. Псих. X кл, 64. Простите войници говорят по своему, със своеобразно индивидуално оцветяване на речта. С, 1951, кн. 2, 188.
ОЦВЪКАМ. Вж. оцвъквам.
ОЦВЪКВАМ, -аш, несв.; оцвъкам, -аш, св., прех. Разг. Обикн. за птица, муха и под. — покривам, изцапвам нещо с дребни изпражнения; нацвъквам. Често казваше на една от нашите другарки, която бе най-ревностна в това „пътуване“ [от чин на чин], за да си говори с приятелките: — Ластовица, където отидеш, ще оцвъкаш. СбЦГМГ, 45. Бълхи има навсякъде. И нашите ризи с Минчо са оцвъкани от тях. К. Калчев, ПИЖ, 63. оцвъквам се, оцвъкам се страд.
ОЦВЪКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от оцвъквам и от оцвъквам се.
ОЦЕД, мн. няма, м. Диал. Оцет. Ако е оцедо без пари, он е по-сладок и от медо. СбНУ IX, 189. Без пари оцед от мед по-сла-дък. Поел., Н. Геров, РБЯ III, 436.
ОЦЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. За земя, почва — който лесно отделя, изпуска, оцежда вода, влага и изсъхва; отце-ден. Децата наизскочиха по оцедните места, дето се беше засушило, да играят на
