Page:RBE Tom11.djvu/1211
ОХТИКЯСАМ 1211 ОЦАПВАМ
ването на охтиката на моята кесия. М. Кремен, РЯ, 128.
2. Прен. Опърничав, капризен, досаден човек.
3. Прен. Много трудна или бавна, мудна, досадна работа.
— От гр. охт1ка<; 'туберкулоза'.
ОХТИКЯСАМ. Вж. охтикясвам.
ОХТИКЯСВАМ, -аш, несв.; охтикясам,
-аш, се., непрех. Простонар. Заболявам, разбодявам се от охтика, ставам охтичав. Дойде вкъщи и легна... Мислехме, че е охти-кясал... Лекари викахме... Не било охтика, някаква друга болест била. Др. Асенов, СВ, 156. Там бащата умрял от терзания, а синът охтикясал и последвал татко си. Хр. Бръзицов, НЦ, 292-293.
ОХТИКЯСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от охтикясвам.
ОХТИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил.
Простонар. 1. Туберкулозен. Станка мълчеше. Тя и сама знаеше — лошо е да се преструва на болна, могат да раздрънкат из селото, че е охтичава. Г. Караславов, ОХ I, 310. — На изпостница заприличала Глауше-вата снаха, младата. Те, щирите жени, дебелеят, а тя... — Охтичава е. Д. Талев, ПК, 361. — Ти и охтичавата лъжеш, че ще я вземеш. Ще чакаш да умре, да й присвоиш парите, пък ще се ожениш за друга. Ем. Станев, ТЦ, 105. От майката, която са е постарала да са задоми на четиринайсето-годишния си възраст, ще да са родат мало-кръвни и охтичави деца. Знан., 1875, бр. 7,
2. Който е присъщ, характерен за болен от туберкулоза, охтика. — Изпира ти той ризата на гърба, като нищо я изпира — обади се един млад човек с охтичаво лице. Ем. Станев, ИК I и П, 483. — Ех, братко, какво да правим? Такъв е животът! — отвръщаше му сдържано болният, с охтичав цвят на лицето чичо Матей. Ив. Мартинов, ПМ,
44.
ОХТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Туберкулозен; охтичав. Тая кунопис представя три голи жени, показ за хубост,.. Пред наште очи тя., представува-ше три охтични жени или изпостели от една дълга .. болест. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 30.
охтя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. охтял, -а, -о, мн. охтёли, несв., непрех. Остар. и диал. Охкам. Старата жена въздиша и охти. 3. Стоянов, Хь, 250. Така лежеха [пребитите българи] и охтяха, догде надвечер не дойде една кола., от селото им да ги вземе. Ц. Гинчев, ГК, 36. Пъшкаше прочее, като ся обръщаше на леглото си в безсъница, охтеше и приказваше си самичък. П. Р. Славейков, ПИ, 42.
ОХУЛВАМ, -аш, несв.; охуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изричам хули, ругателства по отношение на някого или нещо; обруга-вам. Такива горди мисли ми се внушаваха и си рекох: „Това е гласът на заключената истина, която охулвах!“ Ем. Станев, А, 168. Не, това ме сътресе, наистина сътре-се! В моя роден град,.., където цареше бащината ми слава, аз .. да бъда охулен и даже наказан. А. Страшимиров, А, 186. Никога не охулваше и не одумваше никого. Обноската й беше като душата й проста и твърда. Ступ, 1875, бр. 5, 39. Над нивата народна бодро сях, / охулван, клеветен жестоко. Ив. Вазов, Съч. V, 45. охулвам се, охуля се страд., възвр. и взаим. Ще изпове-да престъпленията си; сега пак му ся струва [на бащата злодеец], че гледа как ся охулва челядта му. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 65.
ОХУЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от охулвам и от охулвам се; обругаване. С много от тях той отдавна беше скъсал, с някои дори не се поздравяваше, но лоша дума на злъчно отрицание, на враждебно охулване той не казваше. СбАСЕП, 127. Запретява не само убийството, блудството и клет-вопрестъпанието, но и просто охулването на ближния. Н. Михайловски, ССИ (превод), 121.
ОХУЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Хулител, хулник. Като бягаше Давид, срещна го един челяк.. и начена да кълне и да замеря с камъне Давида и другарите му. Туй като не можаше да търпи, царската дружина искаше да отмъсти на поруганието и да заколи охулника. Н. Михайловски, ССИ (превод), 61.
ОХУЛНИЦА ж. Остар. и диал. Хули-телка, хулница. Никога не беше празнослов-на охулница на другите или ниска ласка-телница. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 118.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОХУЛЯ. Вж. охулвам.
ОЦАПАМ. Вж. о ц а п в а м.
ОЦАПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оцапам като прил. Които е покрит с някаква мръсотия, по който има някаква мръсотия; изцапан, мръсен, нечист. Ужасният революционер., изтропа нервно по оцапаната маса. Ив. Вазов, Съч. IX, 118.
— Абе да не си направил нещо на чорбаджи Йоргакя? Той снощи мина отука, из сокака, отъркаляй, окъсан, оцапан... Жив да го оплачеш! Д. Немиров, Б, 137. Печелеше добре и затова старателно замазваше този факт., с постоянно оплакване от оскъдицата на продукти и с постоянно носене на вехти и оцапани работни дрехи. П. Незна-комов, ХР, 27.
ОЦАПВАМ, -аш, несв.; оцапам, -аш, св., прех. 1. Правя, направям нещо да стане мръсно, нечисто; измърсявам, изцапвам1, омърсявам1. Котката се оваляла в халища
