ОХРЙПВАМ 1210 ОХТИКА
не са влезли в числото на българските епархии неврокопската,.., прилепската, охридската,.. и пр.? С, 1872, бр. 48, 383. Моми ми са бели, като бяла книга, / образи червени, — охридска ябълка. Л. Каравелов, Съч. III, 27.
ОХРИПВАМ, -аш, несв.; охрйпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Преграквам, пресилвам. Бял побелял от скреж, измръзнал от студа, едвам държеше юздата на коня. Ръцете му се бяха вкоченясали, гласът охрип-нал. Ив. Карановски, Разк. I, 4. Гласът ми беше охрипнал и трябваше да се закашлям.
А. Радева, С (превод), 58.
ОХРЙПВАНЕ ср. Отгл. същ. от охрипвам; прегракване, пресилване.
ОХРЙПНА. Вж. охрипвам и охрип-нувам.
ОХРЙПНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от охрйпна като прил. 1. Дрезгав, прегракнал, пресипнал, издрезгавял. Свестяваше я охрипналият глас на Тодя. Откакто заболя, той стана още по-нетърпе-лив. Г. Райчев, Избр. съч. II, 212-213. С ох-рипнали гърла, пълни с прах, те запяха: — Напред, на бой! Д. Габе, МГ, 176.
2. Който се произнася, който е произнесен с такъв глас. Сред луди викове и песни, и ох-рипнали закани / в някой непознат бордей пирува до забрава. Е. Багряна, ЗМ, 69.
ОХРЙПНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); охрйпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Охрипвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОХРИПНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от охрипнувам; охрипване.
ОХРИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с багра, цвят на охра, подобен е по цвят, оттенък на охра. Оцветяването на колхидския фазан от поречието на р. Тунджа е доста характерно.. Перата по горната страна на крилете са с широки светли охристи ивици. М. Тошков и др., НР П, 50. Младите птици приличат на възрастните, но страните им имат охрист оттенък. Вл. Пома-ков, ПДП (превод), 55.
ОХРИСТО-. Първа съставна част на сложни прилагателни имена със значение: който има цвят с отсянка на охра, напр.: охристобежов, охристожълтеникав, охристокремав, охристооранжев, ох-ристосив, охристочервеникав.
ОХРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят на охра; охрен. В тоя уморен есенен пейзаж, в който охровият цвят преливаше .. в меки кафяви тонове, само неправилните четвероъгълници на лозята излагаха една буйна, чувствена и остра зеленина. К. Константинов, СЧЗ, 146. Изтича по трапа [корабна стълба], като носеше свитък тънки фактури, а след него бързаше млад човек с охрова риза. Н. Антонов, ВОМ, 140.
Жълтият цвят [в шевицата] получава ох-ров оттенък. СбНУ IV, 48.
ОХРОВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който има цвят с отсянка на охра, напр.: охровожълт, охровозлатен, охровочервен.
ОХРОМЁЯ. Вж. охромявам.
ОХРОМЯВАМ, -аш, несв.; охромёя, -ёеш, мин. св. охромях, прич. мин. св. деят. охромял, -а, -о, мн. охромели, св., непрех. Диал. Окуцявам. Някой лекар намерил някое хромо куче, и като го зел в къщата си, изцерил го;.. След някой месец дошло това куче пак на вратата му, сдружено с друго куче, което също така охромяло. П. Р. Славейков, СК, 75.
ОХРОМЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от охромявам.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник.., 1941.
ОХРОНОЗА ж. Мед. Тъмно (кафяво или черно) пигментиране, оцветяване на хрущялите или на други тъкани в резултат на хронично отравяне с карбол или вследствие на смущения в обмяната на белтъчините.
— Лат. ochronosis от гр. сохрод 'жълтеникав1.
ОХРУПАМ. Вж. охрупвам.
ОХРУПВАМ, -аш, несв.; охрупам, -аш, св., прех. Обикн. за животни — с хрупане изяждам определено количество от нещо или всичко докрай; изхрупвам, изхрупквам. Зайчето набързо охрупа няколко моркова. охрупвам се, охрупам се страд.
ОХРУПВАНЕ ср. Отгл. същ. от охрупвам и от охрупвам се; изхрупване.
ОХРУСКАМ. Вж. охрусквам.
ОХРУ СКВ АМ, -аш, несв.; охрускам, -аш, св., прех. С хрускане изяждам определено количество от нещо или всичко докрай; изхруеквам1, охрусквам се, охрускам се страд.
ОХРУ СКВ АНЕ ср. Отгл. същ. от охрусквам и от охрусквам се; изхрускване.
ОХТИКА ж. Простонар. 1. Белодробна туберкулоза; суха болеет. Вечерта старият .. дълго се дави в кашлицата, която доиз-гризваше прогнилите му от охтика дробове. Ст. Мокрев, ДБ, 87. —Даскал Генчо не е за мелничарска работа. Той е слаб и от паспаля ще го хване охтиката. К. Калчев, ПИЖ, 113. Било че настоящето му се вижда тежко и безславно, било че чувствуваше охтиката в гърдите си,.., той се сърдеше от най-малката неверност в разказа на другаря си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Охтиката го съсипа, спечелена във време на ученическите му трудове, и го изпрати в гроба млад и зелен. Н. Ферманджиев, РХ, 230. • Обр. Ако имам някой мил и драг медик, аз му благопожелавам да се прослави с леку-
