Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. „Елате до един — и вижте обезглавен от наемници гордия стратег, победителя на Малта и Венеция, който разсипа арабите и заплаши българите с робство!“ Н. Райнов, ВДБ, 134. Съпругът й е арабин.
— От гр. „Арссу, -аро<;.
АРАБИ`СТ м. Специалист по арабисти-
ка.
АРАБИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на арабския език, арабската писменост, история и култура.
АРАБИ`СТКА ж. Специалистка по ара-бистика.
АРАБИЯ, -йята, мн. -йи, м. и ж. Жарг. Човек, който проявява отзивчивост, разбиране, добро отношение към околните, който не е еособено придирчив и строг; добряк. Затуй в комсомолското дружество си избрахме ръководство, но все момчета, и то арабии. Не да ни разпъват душата. Не да ни търсят под вола теле. Ст. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. — Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водим хорото. Ламята е голям арабия. Увлича ни. Бием целия отред. А. Каралийчев, СР, 79. Веднъж-дваж след светване на лампите се оказа, че в салона има учители. Учениците тутакси се изпокриха под столовете. . Учителите си излязоха уж нищо не видели, а учениците веднага ги обявиха за най-големите „арабии“ и добряци на света. ВН, 1964, бр. 3875, 4.
— От араб. през тур. harabi ’разтурен’.
АРАБКА ж. Жена от някой от семитските народи, населяващи част от страните на Предна, Югозападна Азия или Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. Пред уличните врата стояха двама стражари, а на двора гъста тълпа мъже, жени, деца, най-много турки-ни, а имаше там и гъркини, и българки, и е^менки, и арабки, и пр. Св. Миларов, СЦТ,
АРАБКИ`НЯ ж. Простонар. Арабка. Често се мяркат групи арабкини, завити в черно и с огромни стомни на главите. Ст. Кринчев, СбЗР, 381.
АРАБСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Прил. от арабин (араб) и Арабия. Начесто се издигат кичести палмови гори, между които едва тъмнеят бедните колиби на арабските селяни. Ст. Кринчев, СбЗР, 364. Хаче е арабски градец всред пустинята до една гола планина. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. Но Ше-киб бей сякаш не бързаше да го заговори. Прелистваше книжата, вглеждаше се тук-там в ситното арабско писмо. А. Христо-форов, А, 264. Наблизу до Мадрид са намира великолепний дворец Ескуриал и манастир на св. Лаврентия, .. Тука е гробницата на испанските кралеве; богата библиотека с арабски ръкописи. Й. Груев, 3, 90. Арабска азбука. Арабска литература. Арабски приказки. Арабска архитектура. Арабски стил. Арабско облекло. 2. Като същ. арабски м. Арабски език. Тръгваме по една от близките улици и разпитваме различни хора къде живеят русите. Питаме на всички езици — арабски, руски, френски, — но никъде не ни разбират. Ст. Кринчев, СбЗР, 348. О Арабска гума. Безцветна, с жълтеникав или кафяв цвят растителна смола, отделяна от някои видове африкански и южноазиат-ски акации, която се използва за производство на лепила, мастила, акварелни бои, в текстилната тзомишленост, в медицината и др.; гуми арабикум. Арабски език. Език от южната група на семитските езици, говорен с диалектни разновидности (иракски, египетски, сирийски и др.). Арабски кон. Кон за езда, отличаващ се с хармонично телосложение и голяма издръжливост (една от най-добрите породи коне, създадени в Арабия). Арабски цифри. Общоприетите днес писмени знакове (1, 2, 3 и пр.), заети от арабите в средните векове. Прерипнал е арабското. Диал. Прекарал тежкото, трудното.
АРАБИ`СТ
АРАВИ`ЕЦ, мн. -ййци, м. Остар. Арабин; аравитянин. С трепет умните камили / клякат. Ураган жесток! / Аравийците унили/молят се къде въсток. Ив. Вазов, Съч. IV, 179.
— От гр. арарюс;.
АРАВИ`ЙКА ж. Остар. Арабка; арави-тянка.
АРАВИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравитянски, аравски. Той благополучно преминал аравийската песе-чива пустиня, която запазва Египет от северна страна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 131. В Азия живели: Индийците юговъсточно от река Инд .. Арабите — на юг от вавилоняните до Аравийския залив. Г. Йошев, КВИ, 10.
АРАВИТЯНИН, мн. аравитяни, м. Остар. Арабин; аравиец. От потомците Ха-мови произлезли арабите или аравитяните и египтяните. Г. Иошев, КВИ, 10.
АРАВИТЯНКА ж. Остар. Арабка; ара-вийка.
АРАВИТЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравийски, аравски.
АРАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравийски, аравитянски. Хафъз паша /.. / Чудовище родено / далеч в арабските пустини и кърмено / с отровни залци на тропическия пек. / Хиена в облекло и облик на човек. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 92.
АРАГОНИ`Т мн. няма, м. Минер. Без
398
АРАГОНИ`Т
