Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. „Елате до един — и вижте обезглавен от наемници гордия стратег, победителя на Малта и Венеция, който разсипа арабите и заплаши българите с робство!“ Н. Райнов, ВДБ, 134. Съпругът й е арабин.
— От гр. Ἄραψ, -αβος.
АРАБИ`СТ м. Специалист по арабистика.
АРАБИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на арабския език, арабската писменост, история и култура.
АРАБИ`СТКА ж. Специалистка по арабистика.
АРАБИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. и ж. Жарг. Човек, който проявява отзивчивост, разбиране, добро отношение към околните, който не е особено* придирчив и строг; добряк. Затуй в комсомолското дружество си избрахме ръководство, но все момчета, и то арабии. Не да ни разпъват душата. Не да ни търсят под вола теле. Ст. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. — Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водим хорото. Ламята е голям арабия. Увлича ни. Бием целия отред. А. Каралийчев, СР, 79. Веднъж-дваж след светване на лампите се оказа, че в салона има учители. Учениците тутакси се изпокриха под столовете .. Учителите си излязоха уж нищо не видели, а учениците веднага ги обявиха за най-големите „арабии“ и добряци на света. ВН, 1964, бр. 3875, 4.
— От араб. през тур. harabi ’разтурен’.
АРА`БКА ж. Жена от някой от семитските народи, населяващи част от страните на Предна, Югозападна Азия или Северозападна и Северна Африка, които говорят диалекти (сирийски, иракски, египетски и др.) на един общ език. Пред уличните врата стояха двама стражари, а на двора гъста тълпа мъже, жени, деца, най-много туркини, а имаше там и гъркини, и българки, и ерменки, и арабки, и пр. Св. Миларов, СЦТ, 6.
АРАБКИ`НЯ ж. Простонар. Арабка. Често се мяркат групи арабкини, завити в черно и с огромни стомни на главите. Ст. Кринчев, СбЗР, 381.
АРА`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Прил. от арабин (араб) и Арабия. Начесто се издигат кичести палмови гори, между които едва тъмнеят бедните колиби на арабските селяни. Ст. Кринчев, СбЗР, 364. Хаче е арабски градец всред пустинята до една гола планина. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. Но Шекиб бей сякаш не бързаше да го заговори. Прелистваше книжата, вглеждаше се тук-там в ситното арабско писмо. А. Христофоров, А, 264. Наблизу до Мадрид са намира великолепний дворец Ескуриал и манастир на св. Лаврентия, .. Тука е гробницата на испанските кралеве; богата библиотека с арабски ръкописи. Й. Груев, З, 90. Арабска азбука. Арабска литература. Арабски приказки. Арабска архитектура. Арабски стил. Арабско облекло.
2. Като същ. арабски м. Арабски език. Тръгваме по една от близките улици и разпитваме различни хора къде живеят русите. Питаме на всички езици — арабски, руски, френски, — но никъде не ни разбират. Ст. Кринчев, СбЗР, 348.
◇ Арабска гума. Безцветна, с жълтеникав или кафяв цвят растителна смола, отделяна от някои видове африкански и южноазиатски акации, която се използва за производство на лепила, мастила, акварелни бои, в текстилната промишленост, в медицината и др.; гуми арабикум. Арабски език. Език от южната група на семитските езици, говорен с диалектни разновидности (иракски, египетски, сирийски и др.). Арабски кон. Кон за езда, отличаващ се с хармонично телосложение и голяма издръжливост (една от най-добрите породи коне, създадени в Арабия). Арабски цифри. Общоприетите днес писмени знакове (1, 2, 3 и пр.), заети от арабите в средните векове. Прерипнал е арабското. Диал. Прекарал тежкото, трудното.
АРАВИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Арабин; аравитянин. С трепет умните камили / клякат. Ураган жесток! / Аравийците унили / молят се къде въсток. Ив. Вазов, Съч. IV, 179.
— От гр. ἀράβιος.
АРАВИ`ЙКА ж. Остар. Арабка; аравитянка.
АРАВИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравитянски, аравски. Той благополучно преминал аравийската песечива пустиня, която запазва Египет от северна страна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 131. В Азия живели: Индийците юговъсточно от река Инд .. Арабите — на юг от вавилоняните до Аравийския залив. Г. Йошев, КВИ, 10.
АРАВИТЯ`НИН, мн. аравитя`ни, м. Остар. Арабин; аравиец. От потомците Хамови произлезли арабите или аравитяните и египтяните. Г. Йошев, КВИ, 10.
АРАВИТЯ`НКА ж. Остар. Арабка; аравийка.
АРАВИТЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравийски, аравски.
АРА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Арабски; аравийски, аравитянски. Хафъз паша /.. / Чудовище родено / далеч в арабските пустини и кърмено / с отровни залци на тропическия пек. / Хиена в облекло и облик на човек. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 92.
АРАГОНИ`Т мн. няма, м. Минер. Безцветен
