се оттеглят в прохладния, макар и не много чист хотел. Д. Димов, Т, 493. След вечерята Иванов и Вълков се оттеглиха на разговор в гостната. Ст. Марков, ДБ, 181. Те пазят... А щом кат оттегли се царя / в покоите свои нощя, / Косара скривалища царски отваря. К. Христов, Избр. ст, 186.
4. За войска, военна част — напускам, изоставям заети позиции, места; отстъпвам. Войската, която бе дошла на помощ на лоената рота в Розовец, се оттегли. Тя взе със себе си останалите живи войници. К. Ламбрев, СП, 394. А Раковски все разпитваше, как са постъпили в тоя или оня случай? Как са нападнали или по какъв начин са се оттеглили? И все прибавяше: „Браво! Не сте ме засрамили.“ Ст. Дичев, ЗС I, 404. При Ресеник от Карастион се оттеглиха сетните живи ромейци, които три месеца удържаха обсадата на крепостта. П. Константинов, ПИГ, 47. Руските войски навлизат вече в България, а немците се оттеглят към Скопие. Д. Димов, Т, 550. След Берлинския конгрес сръбските войски не искаха да напуснат Трън и Брезник, .. Когато заседаваше Учредителното събрание в Търново, сърбите още не се бяха оттеглили. С. Радев, ССБ I, 229.
5. Напускам някаква длъжност, пост или обществена дейност, освобождавам се от задължения, подавам оставка. Министър Бан-дов бил се оттеглил преди петнайсет деня от министерството. Ив. Вазов, Съч. XII,
142. Каравелов се е оттеглил от политическата борба и е започнал вестник „Знание“. Л. Стоянов, Б, 33. Стоянов не скрива от Дринов, че все пак е намислил да се оттегли от дружеството. М. Арнаудов, БКД, 130.
О Оттеглям се / оттегля се на сянка. Разг. Преставам да се боря за нещо или да работя нещо. Оттеглям си / оттегля си консулите.
Разг. Махам се отнякъде, напущам някое място или скъсвам всякакви отношения с някого. — Да им плюя аз на законите, щом са такива. Отсега нататък си оттеглям от тях консулите. По-рано ги уважавах, сега ги мразя. Ем. Станев, ЯГ, 98.
ОТТЕГЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оттеглям и от оттеглям се. Познатата досега история на Стара планина, .., започва непосредствено след оттеглянето на дълбокото Горно Силурско море, което е покривало по-голямата част от Европа. ПН, 1933, кн. 10, 148. Оставката на Собо-лева бе за него една жестока необходимост: .. Либералите, .., поздравиха действително неговото оттегляне с големи де-мострации на симпатия. С. Радев, ССБ I, 403. Само очевидци си спомняха, че при оттеглянето на руските войски, .., генерал Столипин заповядал да издигнат българското знаме. В. Геновска, СГ, 171.
ОТТЕКА2. Вж. оттичвам.
ОТТЕНЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Отсянка, отсенка, нюанс. То [Огненото халище] е от тъй наречените „ивичести халища“, боядисани разноцветно с черно, малиново, сивозелено и между тях един вълшебен оранж,.. Когато слънцето залязва, оранжът започва да изгрява; когато слънцето се ражда, той се някак понавежда и смирява. И вместо него оживява сивозеле-ното, засилва с маслени оттенъци. Н. Хайтов, ШГ, 17. Извинявам се пред читателя, че четивото ми запрчва да придобива криминален оттенък. И. Радичков, ВН, 100.
— От рус. оттснок.
ОТТИКВАМ1, -аш, несв.\ оттйкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттйкнат, св., прех. 1. С тикане отмествам, измествам някого или нещо, изтиквам някого или нещо, като го отдалечавам на известно разстояние отнякъде, от нещо; отблъсквам, оттласк-вам. Ратниците напредваха нагоре и от-тикваха татарската тълпа към стените на палатската заграда. Ив. Вазов, Съч. XIV, 192. — Няма го тука! — повтори рав-нодушно чиновникът, като оттйкна теф-теря и се залови за първата си работа. Ив. Вазов, Съч. VII, 112. Тия злочастници [осъдените] изпращали на брегове реки Лоари и там ги въргали на кораби. Кога ся напълняха те .. оттикваха ги от брега. С. Радулов, ГМП (превод), 184.
2. Прен. Отхвърлям, пренебрегвам, държа настрана някого; отблъсквам. При всичката голяма нужда от интелигентни българи, нас ни оттикваха и ни оставяха да ходим сега празни, убити и никому ненужни из букурещките улици. Ив. Вазов, Съч. VII, 177. Ето зачто има неспоразумение и несъгласие в Пловдив между българите, зачто старите всякога оттикват младите. АНГ I, 23. Жестоко, ах, жестоко е / тъй някой да обикне / душа, която в ден един / с презрение ще оттикне. П. Р. Славейков, Ч, 1875, бр. 5, 229. „Дор таз гора зеленей, / дори птичка в нея пей, / .. / Мома българка не ще / свойто либе да оттикне, / стар лати-нец да обикне!“ Ив. Вазов, Съч. II, 55.
3. Прен. За нечие поведение, постъпка, черти и под. — отдалечавам, отстранявам от някого, не привличам към някого, тъй като предизвиквам неприятни чувства, неприема-не и под.; отблъсквам. Може би затова беше гледан с добро око от турците — нещо, което оттикваше от него младежите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 51. Не знам защо, ама и баща ти се малко понамръщи, като чу за това място. Кой знае, види се, и него, като и мен, от пръв път още нящо го е оттик-нало. Т. Влайков, Съч. II, 19. оттиквам се, оттйкна се страд. Защото [авторът] е бързал по-скоро да я [историята] напечата, да не би други някой да го превари и неговото авторство .. назад да се оттикне. ЦВ, 1859, бр. 422, 3.
ОТТЕКА1. Вж. оттичам2.
