ОТРАЯ. Вж. о трай вам.
ОТРЁБВАМ, -аш, несв.; отребя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Почиствам, подреждам, обикн. жилище; разтребвам. Кога се качих пак горе, мама беше вече от-ребила и очистила отвода. Т. Влайков, Съч. П, 33. И ще отреби гумното си, та ще събере пшеницата си в житницата. КТЕМ, 27. Отреби мястото от тревата и се залови да копае. МС, 1883, кн. 4, 15. Два кла-дененци насипани, /насипани нетребени. /— Влази, моме, отреби ги, / отреби ги и омий се. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 70.
2. Почиствам храна, зърно от примеси; изтребвам2. — Отреби фасул, сложи го е кюпчето и подклади огнец. X. Русев, ПЗ, 95-96. Коливата тука не биват само от просто сварена пшеница, но като отреб-ват перво пшеницата (като що требат ориза), натопуват я във вода,., турат я да изсъхне и после я варат и мешат с другите работи и така става коливото изрядно. Неофит Рилски, ОМР, 58.
3. Унищожавам, изтребвам, ликвидирам. — Какъв ти добитък, бе свате — най-после отприщи Рангел. — Това е дето го виждаш... Тия три кокошчици са ми останали..
— Брей, не думай, бре — позина Денко.. Хайде с имота си закъсал, потънал си в морето, ама па хич бива ли да отребиш и добитъка си. Кр. Григоров, Н, 61. отребвам се, отребя се страд. Пръчките за садение откак ся отсекат, отребват ся една по една, па ся насекат дълги до 2 1/2 или 3 педи всичките равни и ся свързват на снопчета. Лет, 1871, 233.
ОТРЁБВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отребвам и от отребвам се.
ОТРЁБЯ. Вж. отребвам и отребям.
ОТРЁБЯМ, -яш, несв.; отребя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отребвам. отребям се, отребя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТРЁБЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отребям и от отребям се; отребване.
ОТРЕД м. 1. Временна или постоянна въоръжена група за изпълнение на бойна задача; отряд. Един отред наши солдати накарали турците да напуснат тая висота и сега пограничната им стража се белее долу под източното подножие на седловина-та. Ив. Вазов, Съч. XV, 94. — Веднага да изпратите отред в Габрово, да узнае.. Неколцина да се промъкнат назад и да разберат накъде са турците, колко са. Д. Рачев, СС, 242. Най-храбро се борели доброволческите отреди на Гарибалди, на които била поверена отбраната на републиката. Ист. X кл, 91. През пролетта на 1943 година в селото често започнаха да идват стражари. Веднъж те арестуваха неколцина младежи, но седмина се изплъзнаха от ръцете им и минаха в партизанския отред, който се мяркаше тъдява. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382-383.
2. Организирана за обща дейност група хора; отряд. Когато запращя огромният лагерен огън., започна вечерната проверка. Пред командира на отреда се изправиха командирите на четите и ядрата. — Другарю командир, всичките бригади от моето ядро са налице. А. Каралийчев, НЗ, 129. Младите батальони ще бъдат образувани от строителни отреди. А. Каралийчев, СР, 70.
ОТРЕДАКТЙРАМ, -аш, св., прех. Нежел. Редактирам изцяло, докрай; изре-дактирам. Действително на първата страница .. е оставено празно място за извънредното комюнике. Броят е бил отредакти-ран, набран: на коректурния лист личат поправките на коректора. РД, 1950, бр. 262,4. отредактирам се страд.
ОТРЕДАКТЙРАНЕ ср. Нежел. Отгл. същ. от отредактирам и от отредактирам се.
ОТРЕДАКТЙРВАМ, -аш, несв., прех. Разг. Нежел. Редактирам, отредактирвам се страд.
ОТРЕДАКТЙРВАНЕ ср. Разг. Нежел. Отгл. същ. от отредактирвам и от отредактирвам се; отредактиране.
ОТРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до отред; отряден. Постепенно отредите.., отредните обози и общовойсковият обоз — всичката тази войска потъна в теснините на прохода. А. Гу-ляшки, ЗВ, 342.
ОТРЕДЕЦ м. Умал. от отред. Въстаниците в укреплението бяха всички наставали и се заловили под надзора на десетника, на работа, по доизкарването новите окопи, станали нужни поради увеличението на числото им от малкия отредец, пратен тук снощи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151.
ОТРЕДЯ. Вж. отреждам.
ОТРЕЖА. Вж. отрязвам.
ОТРЕЖДАМ, -аш, несв.; отредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Определям, давам за ползване нещо някому. Там пък, дето боляринът не се намираше в кулата си или изобщо наблизо нямаше болярски дом, селският протогер, т.е. кметът, им отреждаше най-добрите хижи и поднасяше на изгладнелите пътници, което можеше да намери у селяните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 169. Отредиха му стая в един от мето-сите, дадоха му [на Неофит] взаимоучител-ните таблици. Вл. Свинтила, СЗЗ, 143. Всичко се нагласи. Голямата стая на общината отредиха за салон за публиката, а съседната, по-малката — за сцена. Р, 1927, бр. 252, 1. Като се остави настрана стран-ното помещение, което му бяха отредили [на поп Тилев] тъмничните власти, те не бяха престанали да се отнасят към него с
