Книж. Прил. от апаратура. Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.
АПАРАТУРОСТРОЕНЕ ср. Апарато-строене.
АПАРАТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка. Н. Стефанова, ОС, 137. Тихо е, чува се само щракането на фо-тографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите. П. Вежинов, ДМ, 6.
АПАРАТЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете по-лушария на земята: „Тук „Звезда“... Ма-точкин Шар... 73° и 35 ' северна ширина... „ Ст. Волев, МС, 77.
2. Радиотелеграфист.
3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял [Дуб-чек] да отстрани старата гвардия апа-ратчици и начело дошли нови хора. Г . Данаилов, ДС, 205.
— Рус. аппаратчик.
АПАРТАМЕНТ м. Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила. Д. Габе, МТ, 97. Двустаен апартамен. Апартамент с обширен хол.
— От фр. appartement.
АПАРТАМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апартамент. Апартаментна площ.
АПАРТАМЕНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апартамент. — А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни... Св. Минков, РТК, 104.
АПАРТЕЙД, мн. няма, м. Полит. Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото мал-Црнство. Мирът днес е широко понятие,.., tffou е борба за пълна политическа и икономическа независимост,.., за премахване на расизма^ апартейда и неофашизма. О, 1977,
Англ. apartheid.
АПАСИОНАТО нареч. Муз. Страстно, въодушевено.
25 Речник на българския език, т. I
АДАРАТУРОСТРОЕНЕ
— Ит. appassionato.
АПАТИ`Т м. Минер. Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр. П. Делирадев, В, 52.
— От гр. алатг| ’измама, хитрост’.
АПАТИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апатит. Апатитови мини.
АПАТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апатит. Апатитов концентрат.
АПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм гр сам,.., апатичен към всичко наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 96. Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3.
2. Който изразява или в който има апатия, апатически. Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство. Т. Влайков, Мис., 1889, кн.1, 3. Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125.
— От гр. алаяЗт^ ’спокоен, безчувствен’ през рус. ana-тичньш.
АПАТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, мн. -и, прил. Книж. Нежел. Апатичен (във 2 знач.). Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са доилле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Хр. Ботев, Съч., 1929,240. ^
АПАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар. И. Йовков, Разк. I, 72. Печатарят излезе на дървения кей,.. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива. П. Вежинов, ДБ, 36.
АПАТИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от апатичен. Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастир
АПАТИ`ЧНО СТ
385
