силите", на „обуздаване крайностите“ отляво и отдясно. Отдясно групата на Иван Михайлов с учудваща леснина е умиротво-рена и ликвидирана. Е. Каранфилов, Б 1П, 116. Познаваше спонтанните изблици на младежкия бунт. Утре той може да избие в шовинизъм, но след първото тежко препятствие или разочарование ще залети в другата крайност. Така щяха да си разменят местата отляво и отдясно. В. Генов-ска, СГ, 274.
ОТЕГЧА. Вж. отегчавам.
ОТЕГЧАВАМ, -аш, несв., отегча, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Предизвиквам, причинявам отегчение, досада у някого; досаждам. Всичко туй Пинтеза го казваше на Петър, но той не се вслушваше в съветите му. Стоеше и гледаше нейде встрани, сякаш бащините му приказки го отегчаваха. И. Петров, НЛ, 168. Двама от тях., бяха американци и я отегчаваха с глупостта си. Д. Димов, ОД, 77. Извинете, че ви отегчавам с тия обяснения; но вие сама бяхте добра да ги поискате. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Наистина понякога тия момичета го отегчаваха с капризите си, но и синът ми им „отмъщаваше“. М. Марчевски, ТС, 10.
2. Правя нещо да стане по-тежко, по-трудно или по-сурово за някого; утежнявам. Противоп. облекчавам. — Вие, христолюбиви чада на вселенската църква, проявявате голяма ревност.. Аз уважавам досегашния мой наместник при вас.., но той е вече много стар и нито аз, нито вие не бива да отегчаваме старините му с големи грижи. Д. Талев, ЖС, 132. В някои случаи могат да се разкрият и обстоятелства, които отегчават вината, правят я по-тежка. Мор. пр VIII кл, 97. Той разказа как са го инквизирали в дирекцията на полицията и така назова органите на държавна сигурност, че председателят му отне думата. „Момче, събирай си езика, отегчаваш положението!“— гълчеше го адвокатът. Г. Ка-раславов, Т, 103. На защитниците бе разрешено да говорят по четвърт час.. Във всеки случай тяхната набързо скърпена защита не отегчи положението на никого от нас. Ем. Манов, ПЯ, 38. — И главното, не бой се, че ако кажеш нещо повече ще отегчиш участта си. Само ще я облекчиш, можеш да ми вярваш. Б. Райнов, ДВ, 233. отегчавам се, отегча се страд. Положението се отегчава и от това, че гражданите трябва да си купуват билети от касата при чакалнята. ВН, 1960, бр. 2665, 2.
ОТЕГЧАВАМ СЕ несв/, отегча се св., непрех. Обхваща ме, изпитвам отгечение, досада. Доведох ти помощник — каза лекарят. Той се отегчава при нас, а тука може да бъде полезен. Д. Димов, Т, 542. Не му вярваше — учениците бързо се отегчаваха, започваха да се подсмиват, да шумят и накрая ораторът оставаше да говори само на себе си. Сп. Кралевски, ВО, 75. Отегчаваше се сред природата, гледаше равнодуш-но хубостите й, единственото място, където се чувствуваше добре, беше работният му кабинет. А. Гуляшки, ДМС, 23. Полковникът канеше само Катя, докато тя най-после се отегчи. Скри се в един ъгъл зад колоната и разкопча каишката на новата си обувка. М. Грубешлиева, ПП, 14.
ОТЕГЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отегчавам и от отегчавам се. Лицето на Кекавмен изразяваше само отегчава-не и желание по-скоро да свършат обиколката. А. Дончев, СВС, 714-715. Повишената възбудимост и реактивност на висшите отдели на централната нервна система на децата често довеждат до високи емоционални преживявания.., бързо отегчава-не. Ем. Жечев, Б, 216. Краткото отделяне от условията на работа намалява силно отегчаването от манипулациите, които се извършват. Ив. Мангъров и др., ПГ, 8.
ОТЕГЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отегча като прил. Който чувства, изпитва отегчение, досада. Може би сега никой да не поглежда към жената, но тя не бива нито за миг да забравя ролята си на молко отегчена буржоазка. М. Гръбчева, ВИН, 222. То стоеше през една маса с профил към него заедно с някакъв възрастен, малко отегчен и мълчалив мъж. П. Вежи-нов, ДБ, 146. Тия работливи и лениви,.., жаждущи и отегчени родители и роднини закърмяват малкото нечакано дете. Ал. Гетман и др., СБ, 225. Отегчените деца мънкаха до полите на майките си или белеха непрекъснато семки. М. Грубешлиева, ПИУ, 203.
ОТЕГЧЕНИЕ, мн. няма, ср. Чувство на неудоволствие, неудовлетворение, раздразнение, предизвикани обикновено от нещо, от действията на някого, които са неинтере-сни, монотонни, скучни; досада. Ветеринарният.. каза с безкрайно отегчение, че държал четири села и му било физически невъзможно едновременно да бъде на повече от едно място. Г. Мишев, ЕП, 247. Следва да се предполага, че дамата за момента си е вкъщи. И че когато отегчението прекалено й дотежи, тя ще излезе. Б. Райнов, НН, 267. Отстрани и моята папка — без да я докосне, с жест на отегчение, и се усмихна — сдържано, но приветливо, предразполагащо. Др. Асенов, СВ, 55. Под мустаците на Кондарев се появи нещо като усмивка или по-скоро гримаса на отегчение. Ем. Станев, ИК Ши IV, 545.
ОТЕГЧЕНО нареч. С отегчение, с досада. След това помоли да му донесат чаша вода. Гергана отегчено стана и отиде в кухнята да му налее вода. К. Калчев, ДНГ, 112. Все ми е едно какво ще помислят ла-тинецът и сърбинът — рече царят със слаб глас, отегчено. Ст. Загорчинов, Избр.
