да се изкачи на покрива и през отвърстия-та му с убийствената си стрелба накара турците да отворят вратата на джамията. Ст. Дичев, ЗС1,182.
ОТВЪРТАМ, -аш, несв.\ отвъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отвъртял, -а, -о, мн. отвъртёли, прич. мин. страд, отвъртян, -а, -о, мн. отвъртёни, се., прех. От-въртявам. Противоп. завъртам2. Той беше търговец.. Ходеше по селата, въртеше едно синджирче — ту го завъртваше, ту го отвърташе около големия си пръст. А. Каралийчев, ЛС, 56. отвъртам се, отвъртя се страд.
ОТВЪРТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отвъртам и от отвъртам се. Отвърта-нето на крана трябва да става с водопроводен ключ.
ОТВЪРТВАМ, -аш, несв.; отвъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отвъртял, -а, -о, мн. отвъртёли, прич. мин. страд. отвъртян, -а, -о, мн. отвъртёни, св., прех. Отвъртявам. Противоп. завъртвам2. Лампа бърже той [Калин] отвъртва, сънен,/ морен — не погледва,/ тихо шепне и прелиства, и до късна нощ/ не спи. В. Марковски, Избр. пр. II, 49. отвъртвам се, отвъртя се. страд.
ОТВЪРТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отвъртвам и от отвъртвам се. Отвърт-ването на електрическата крушка става при изключен бушон.
ОТВЪРТЯ. Вж. отвъртам, отвъртвам и отвъртявам.
ОТВЪРТЯВАМ, -аш, несв.; отвъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. отвъртял, -а, -о, мн. отвъртёли, прич. мин. страд. отвъртян, -а, -о, мн. отвъртёни, св., прех.
1. Въртя в обратна посока на завъртането, с въртене разхлабвам, свалям или изваждам нещо. Противоп. завъртявам2. Вътре беше тъмно.., но той много добре знаеше мястото на всяко нещо в пристройката, опипом намери крана на помпата и го отвъртя. X. Русев, ПЗ, 182. Те се разтичаха и след по-малко от час вече седяха скрити в най-гъс-тото място на гората, сред купища парчета кабел, който взеха от Панчовия двор,., крушки и фасонки, които също отвъртяха от Панчови. В. Ченков, СНД, 179. Вече завистливо гледах шарените табли на кревата, по които се жълтееха лъскави топки. Когато Пончо отвъртя едната топка, аз с трепет я попипнах. Ст. Даскалов, БП, 76. Михаил Карапаунов отвъртя крана на дворната чешма в бащината си къща .. и започна да се мие с пухтене. С. Сивриев, ЗСБ, 92. Шофьорът скочи наземи и побърза да отвърти кранчето на радиатора, отдето изтичаше заврялата вода. Ив. Хаджимарчев, ОК, 255.
2. Разг. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Удрям, зашлевям; завъртявам2. Ампе-то излязъл^ да го изпрати и вън Йото му отвъртял с тежката си ръка страшен шамар: — Който се жени за беслеме, от него работа не чакай! С, 1972, кн. 11, 231-232. Постоя така виолончелистът и знаете ли какво направи? Отвъртя един шамар на съпругата си! Сега вече в кухничката стана тихо. Ч. Шинов, БС, 55. отвъртявам се, отвъртя се страд.
ОТВЪРТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отвъртявам и от отвъртявам се. Кранът на чешмата беше здраво затегнат и отвъртяването му не беше лесно.
ОТВЪТРЕ нареч. 1. В границите, в обсега на някакво затворено пространство, място (обикн. сграда, помещение и под.); вътре. Противоп. отвън. Похлопахме втори път още по-силно,.. след малко войводата стоеше напреде ни, отвътре, като държеше с едната си ръка вратата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 200. // В обсега, в пределите на веществена среда; вътре. — Виждаш ли това голямо дърво? — рече вещицата и посочи едно дърво, което растеше наблизо. — То е съвсем кухо отвътре. Ако се изкачиш на върха му, ще видиш една дупка, по която можеш да се спуснеш надолу до самите корени. Св. Минков, СЦ (превод), 29. // От вътрешната страна на, зад някаква преграда. — Танасе!.. — Я търчи у дома. .. Щом момчето се изгуби, той [Арнаутинът] ^ина и застана отвътре зад тезгяха. И. Йовков, ПГ, 29-30.
2. От вътрешността на нещо в посока навън. Противоп. отвън. Като манастирска ограда изправили се високи старинни стени, през тях и птичка да не прелети. Наоколо глухо, само някъде отвътре се чува сребърното бъбление на поток и тъне всред сенките и тишината на райските градини. П. Тодоров, И I, 44. Прозорецът беше отворен, вятърът раздипляше бялото перде и отвътре поглеждаше зловещ и страховит мрак. Й. Йовков, В АХ, 25. Огледа се и тихо почука на осветения [на къщичката] й прозорец.. Притаен встрани от прозореца, Матьо чу отвътре покашлюва-не. Д. Ангелов, ЖС, 89-90. Пред вратата/ той, без да иска, се възспре и вслуша/ во говора що идеше отвътре. П. П. Славейков, Избр. съч. I, 162. Като окапе цветът, на негово място става един вид чушка която, като стане голяма колкото един орех, пук-нува ся и белият памук ся подава отвътре. ИЗ 1874-1881, 1882,147.
3. Откъм вътрешната, долната, опаката страна на нещо. Противоп. отвън. Стрина Тота, бае Крачуновата стопанка, гледаше, сирота, с такава радост на нихната си къщичка.. Купи за петдесет пари вар, угаси я в един чиреп, набелоса цялата къща — и отвънка, и отвътре. М. Георгиев, Избр. разк., 229. Кулата-камбанария е имала отвътре стенописи. Ст. Михайлов, ЕБС, 95. Отворих, влязох и като подпрях отвътре
