Page:RBE Tom11.djvu/853

Оказвам благотворно влияние на нещо. Може да се говори смело още отсега за неговите заслуги в нашата литература. Той остави в нея дълбоки и бляскави следи. К. Величков, ПССъч. VIII, 72. Тия книжовни произведения са оказвали през време на робството известно влияние, оставяли са следи в духовния живот. Б. Пенев, НБВ, 42. Оставям си / оставя си здравето някъде. Разг. Разболявам се или ставам болнав поради лошите условия, на които съм бил подложен, обикн. при работа. В положението, в което бяхме, изложени на постоянен страх да оставим тука здравето си., тая мисъл., беше извор на сладка утеха. К. Величков, ПССъч. I, 35. Оставям си / оставя си ръцете (пръстите). Разг. Пренебр. Извършвам някаква работа много лошо, несръчно, не както трябва. — Моторът му отзад, а предницата забила нос в земята! Направил го французинът, че си оставил ръцете. С. Северняк, ВСД, 118. — Не знам колко хиляди разправяха, че струвала вентилацията на тунела. Но инженерът, който я е работил, си оставил пръстите. Повредена е, да е работила само няколко дни. И. Гешев, ВТ, 99. Оставям си / оставя си ръката. Диал. Извършвам някаква работа много добре, майсторски. — Много ми е на сърце мене таз снахичка!.. — Каквото пипне, ръката си оставя, пък и към старите почит има. И. Петров, НЛ, 107. Оставям / оставя с пръст в устата. Разг.; оставям / оставя на сухо някого. Жарг. Излъгвам, из-мамвам някого в очакваниията, надеждите му да получи, придобие нещо или да успее в нещо. — Хубава работа! — възкликна един от бойците. — Да им дадем някой от нас вместо швабата!.. Няма да дадем нищо! Ще ги оставим само с пръст в устата! П. Ве-жинов, НС, 140. Оставиха го човека на сухо и заминаха — .. — Е, такова нещо са шефовете, братче. Б. Райнов, ГН, 49. Там го и оставих. Разг. Повече нищо не съм правил или не съм мислил за нещо, откакто е станало, откакто се е случило. Ще оставя греховете си някому. Ирон. Нямам нищо и след смъртта си нямам какво да завещая на наследниците си.

ОСТАВЯМ СЕ¹, -яш се, несв. \ оставя се,

-иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Обикн. със следв. глагол и съюз да. Позволявам, без да се съпротивлявам да ми се случи, да ми се направи нещо, изразено със следв. глагол. Той серстави да правят с него, каквото искат. И. Йовков, АМГ, 21. Младен я [Тодора] хвана здраво под мишниците и я повлече към вратичката. Тя не се противи, а се остави да я мъкнат. К. Петканов, БД, 206. Тримата надникнаха зад тополите и огледаха всеки храст. — Да не би бай Яни да го е спипал! — предпазливо каза Светла. — Глупости — отвърна Митето. — Той ще се остави! П. Стъпов, ЧОТ, 96. — Едно само не трябва да се забравя — казваше Раковски — и това за кой ли път! — Те [сърбите] ни излъгаха, не трябва да се оставяме да ни излъжат отново. Ст. Дичев, ЗС I, 247.

2. С предл. на или крат. дат. форма на лич. местоим. Преставам да действам активно и предоставям живота, здравето, волята си на някого или на случая. Не можех да виждам нищо и покорно се оставих на коня. Дълго време умното животно кривулеше по волята си в разни посоки, .., като че внимател-цр проверяваше почвата под стъпките си. Й. Йовков, Разк. II, 45. Дълго време още броди Теодосий из леса, .. Той вървеше бързо и отбягваше широките отъпкани пътеки, .. Като не знаеше на коя посока е манастирът, той и съвсем не гледаше къде върви. Остави се на Бога да го изведе, дето поиска. Ст. Загорчинов, ДП, 214. Лекарят няма право да се оставя на чувствата си пред леглото на болника. Ив. Вазов, СбНУ II, 92. Недей се оставя на жената да те води. Вкъщи петелът трябва да пее. Т. Влайков, Съч. II, 131. Ти имаш пищов и той има; ти си на кон и той е на кон. Е, тогава как ще го накараш да ти се остави? Ще стане бой и туй то. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Ще си платят те там всичките грехове. А как можа капитанът тъй да им се остави — да го уловят като плъх. П. Вежинов, ДБ, 79.

О Оставям се / оставя се на <в> ръцете на някого. Разг. Предоставям се на грижите на някого, като му давам и възможност да прави с мен каквото пожелае. Той с§ остави в ръцете на Чубрата като роб. Й. Йовков, В АХ, 165. Ганка помълча малко и тихо рече: — Оставям се на ръцете ти, Славе. Каквото ти намислиш, то ще бъде. Д. Не-миров, Д № 9,100. Оставям се / оставя се на течението. Разг. Приемам нещата, каквито са и не проявявам никаква активност или инициатива да се боря за нещо по-добро. Нещастният, с отчаяние на душата, се остави на течението. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 141.

ОСТАВЯМ СЕ², -яш се, несв. ; оставя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал.

1. Обикн. с предл. от. Отказвам се от нещо, което съм намислил да направя. Йордан, помощникът ми., се остави от идеята да убива вуйчо ми. Кр. Велков, СБ, 88. — Аз ще те пренеса. — Ти? С тази ръка? Остави се, моля ти се. Л. Стоянов, X, 30. В отношенията на двете враждуващи до вчера страни беше настъпила такава неочаквана и странна промяна, че всеки, който се опитваше да я обясни и разбере напълно, чувствуваше, че навлиза в задънена и сляпа улица, махаше с ръка и се оставяше. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? .. Остави се, защо ти трябва? Ив. Вазов, Съч. XX, 142. Той понечи да каже нещо, но се остави и зачовърка зъб с кибритена кле-чица. Д. Немиров, БЛ, 30.