подмятат, че той не е с всичкия си. Й. Попов, БНО, 137.
ОСОБНЯЧКА ж. Жена особняк; чудачка. Най-хубавото в теб бе, че рязко се отделяше в групата като индивидуалност. Особнячка. При всички случаи се проявяваше в непредвидена посока. Бл. Димитрова, Лав., 301. Като крилца на пеперудки трепкаха гъстите ресници, светеха очите й.. Що за поведение наистина? Каприз на случайна особнячка? ВН, 1960, бр. 2659, 4.
ОСОБО нареч. Остар. Книж. Отделно, не заедно. Останува да сторя още едно замечание за буквата 1-е. как що го произни-сат русите., знание, учение; сиреч сякоя буква особо, но някак меко и сляено в едно. А. Хаджиоглу, ББ, 10.
— От рус. особо.
ОСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Осев. Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка радиална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площадното пространство, но е видима и от останалите улици, които се вливат в него. М. Би-чев, АНВ, 240-242. При язовир „Студена“ е изпълнена първата стена тип Ньоцли у нас.. Тя се състои от 25 стълба.. Осовото разсояние между отделните стълбове е 9 м. Пр., 1953, кн. 1, 16. Сред многото хиляди астероиди, които изпълват пространството между орбитите на Марс и Юпитер, несъмнено има астероиди както с право, така и с обратно осово въртене. НТМ, 1966, кн., 50.
О Осова точка. Геодез.', Осов камък. Геодез. Траен геофизичен знак за осигуряване на връзка между план и терен, който обикн. се поставя на кръстовища, оси на улици, пътища и др. под. В селцата на различни места са натуряни осови камъни, по тия осови камъни кантонерипге дават линия за строеж на нови къщи. Й. Радичков, ББ, 78. Осовите точки., са опорните точки за приложение на регулационния план през цялото време на изграждането на населеното място. К. Груев, ПГ I, 111.
ОСОВО. Спец. Нареч. от прил. осов. Библиотеката Лауренциана.. се състои от две осово разположени помещения — вестибюл и зала — с еднаква ширина, но с различна дължина и височина. М. Бичев, АНВ, 17.
ÔCOBOCT, -тта, мн. няма. Спец. Качество на осов. Фонтанът до градинската ограда е посторен по-късно.., но той подчертава и без това съществуващата осовост на композицията. М. Бичев, АНВ, 44. Тази композиция е построявана с помощта на най-силните средства на класиката — осовост и симетрия. А. Дамянов, ЖС, 15.
ОСОЛВАМ, -аш, несв.; осоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Осолявам. Осолвам риба. осолвам се, осоля се страд. — Както чорбата не се осолва само от погледа на солта, така и зачатието на човека не може да стане само с погледа на мъж. Елин Пелин, Съч. I., 19.
ОСОЛВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от оолвам и от осолвам се; осоляване.
ОСОЛЁНОСТ, -тта, мн. няма. Степен на съдържание на сол в нещо, обикн. в храна. Осолеността на рибата се установява, като проба от нея се сварява или изпържва и се опитва на вкус. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 98.
ОСОЛЯ. Вж. осолвам и осолявам.
ОСОЛЯВАМ, -аш, несв.; осоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Соля нещо от всички страни, изцяло. Фитилчето сам осоли филето и помогна на жена си да направят суждуци. Д. Димов, Т, 173.
2. Поставям нещо, обикн. месо, риба в сол, за да се запази от разваляне. Тази зима Ос-теня посрещна по-спокоен. Имаше си брашно, сламица за огрев, пък и прасенцето.. пусна половин тенекия мас. Облажиха се за Коледа, осолиха двата бута за по-нататък. Кл. Цачев, ГЗ, 69. — Цонковице, колко кила ви излезе свинята? — Сто и девет, дядо попе! — Харно, харно.. Ами какво направихте с рибиците? — Осолихме ги. Чудомир, Избр. пр, 193. Осолявам сланина. осолявам се, осоля се страда Рибиците се осоляват и се предават за обработка в кайзер пастърма. Пр, 1953, кн. 1, 32. След Коледа, като се осоли месото на прасето, дядо го нарязва на дълги парчета. Н. Карали-ева, ЯЧ, 66.
ОСОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осолявам и от осолявам се. В голямо дървено корито за осоляване на риба лежеше грамаден сом. П. Здравков, НД, 16. Чрез пълнене на смляно месо в черва били приготвяни вкусни луканки.., а чрез осоляване й сушене — овча и козя пастърма. Л. Петров и др., БНК, 3. Солта има широко приложение.. Употребява се и за осоляване и запазване на храни. Геол. IX кл, 1951, 60.
ОСОПОЛЙВЯ. Вж. осополивям.
ОСОПОЛЙВЯМ, -аш, несв.; осополивя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изцапвам някого или нещо със сополи. Докато освободи ръката си от Гено Върбанов, малко позакъс-ня да му каже, че ще кихне, успя само да пресрещне избухването на кихавицата, пръските отскочиха от дланта му и осо-поливиха цялото му лице. Т. Харманджиев, КВ, 32-32. осополивям се, осополивя се страд, и възвр.
ОСОПОЛЙВЯМ СЕ несв.; осополивя се
св., непрех. Изцапвам се със сополи, обикн. по лицето.
ОСОПОЛЙВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осополивям и от осополивям се.
