X кл, 1951, 46. Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса. О, 1977, кн. 11, 16. Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.
2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност.
— Ето, ние се занимаваме с най-почтената човешка дейност, с мирен труд, а ония изроди — с убийства, с разрушения, с възвръщане на варварството. Как е възможна такава аномалия в нашия век? X. Русев, ПЗ, 128.
— Гр. avconaXia ’неравност’. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
АНОМИНАЦИЯ ж. Литер. Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по звучене, но различни по значение; паро-номазия.
— От фр. annomination или нем. Annomination през рус. анноминация.
АНОНИМ м. Рядко. 1. Автор, който скрива името си под свое произведение. 2. Произведение, което няма подпис и не се знае авторът му.
— От гр. dvdjvDjioq ’безименен’.
АНОНИМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За съчинение, писмо и под. — който не е подписан от автора, който е без името на автора. Не отговарям по принцип на анонимни бележки и по тази причина отминавам с презрение писаното за мен от в-к „Свободна реч“. Ст. Гендов, К, 1926, бр.98, 3. Неотдавна съвсем случайно ми попадна анонимната писмена изповед на един, както изглежда, твърде отговорен работник по снабдителната част. П. Незнако-мов, СНП, 7. Обаче тая мярка [забавянето на производството] предизвика негодуванието на очакващите първия офицерски чин и някой измежду тях написва едно анонимно псувателно писмо до министра. П. К. Яворов, Съч. II, 181.
2. За автор на писмо, произведение и под. — неизвестен по име, неподписал името си. Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път,.. , „Богомилски легенди“ (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи. Н. Лилиев, Съч. III, 59. Те — художникът и писателят — ни показаха със сила и убедителност как и защо още преди толкова векове неизвестният анонимен художник от Бояна съумява да събере в малката прихлупена черквица всичката светлина на деня. Е. Каранфилов, Б III, 189. Ала никави аргументи нямаше да бъдат оправдани, ако не получех в тенекеджийни-цата на Комитета пакет с нелегални материали почти по същото време на срещата. Те щяха да чакат анонимния си получател, скрити под тенекията върху тезгяха на тенекеджията. К. Георгиев, ВБ, 42. О Анонимен конкурс. Конкурс, при който имената на участниците в него не са известни на журито (комисията) в момента, когато се преценяват постиженията на състезаващите се.
АНОМИНАЦИЯ
АНОНИ`МКА ж. Разг. Неодобр. Анонимно, неподписано от автора писмо, сведение, донос. Матей искаше да му кресне: .. , но си спомни за ония анонимни сигнали, които получаваше и които уличаваха Калу-дов в същите тия грехове. . Вече се канеше да му каже деликатно за тия анонимки, а ето че събитията го изпревариха. К. Колев, М, 109. — Зная го това писмо — .. Но то няма стойност. — Защо да няма? — ..
— Искане на гражданство! — На анонимки-те не отдаваме значение. Р. Михайлов, ПН, 168.
АНОНИ`МКАДЖИЯ, мн. ии, л(. Разг. Неодобр. Писач на анонимни писма, сведения. И колко доброжелатели ще се завъртят покрай него? Не всички от тях пишат анонимки и го причакват пред входа на дома му. Винаги е мислил, че анонимка-джиите са по-малко от другите. Ст. Поп-тонев, НСС, 227.
АНОНИ`МНО нареч. Без да се посочи името на автора. Той [Ст. Руневски] публикува анонимно много смели и прогресивни статии. Ив. Богданов, СП, 268. Първата книжка на „Периодическо списание“ съдържа и две студии от перото на Васил Друмев, излезли анонимно. М. Арнаудов, БКД, 216.
АНОНИМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на анонимен. Има писатели шумни, устремени към почестите. . тозу, който се стреми да шуми,.. , трудно създава значителни и трайни дела. Понеже дири бърза слава и успех, той не съумява да завоюва трайна слава и успех, които са свързани с напрежение, анонимност и упорит бавен труд. Е. Каранфилов, Б П1, 246. Беше чел криминални романи и знаеше, че анонимността е основа на безопасността. Ст, 1966, бр. 1076, 2. Който не е изпадал под ударите на тая анонимност, на тия враждебни шушнения, той не знае, що значи и колко остро е ограничението от тях. Р, 1926, бр. 205, 1.
АНОНС м. 1. При игра на карти, обикн. бридж — обявяване на цвета, силата и разпределението на картите.
2. Кратко съобщение, обява за нещо предстоящо.
3. Разш. Предложение. — Имаше ли приятелки? [момичето] .. — В последно време — ни една. При настойчиви анонси от ляво и дясно за подновяване: какво като майка й е затворничка? А. Мандаджиев, ЧЛНП, 63.
— Фр. annonce.
АНОНСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.
АНОНСИ`РАМ
