ОСКЪРБЛЯВАНЕ 811 ОСЛАБВАМ1
Оскърбявам, обиждам. Турците непрестанно оскърблявали Руското правителство. Те нарушавали прежните свои трактати. Г. Йошев, КВИ (превод), 344. Ти, който мя оскърбляваш в тойзи нас, като немем доста едно красноречие, за да ти говоря достойно за правдините, които разбирам. БКн, 1859, кн. 1, 76-77.
ОСКЪРБЛЯВАМ СЕ несв. (остар. книж); оскърбя се св., непрех. Оскърбявам се; обиждам се. Счастилив онзи человек, който.. знай да ся подчинява на публичното мнение само там, гдето го мисли право и за принимание.. и да претърпява нападенията на публичното мнение, без да ся оскърбля-ва. Ч, 1871, кн 23, 709.
ОСКЪРБЛЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от оскърблявам и от оскърб-лявам се; оскърбяване, обиждане.
ОСКЪРБЯ. Вж. оскърблявам и оскърбявам.
ОСКЪРБЯВАМ, -аш, несв.; оскърбя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Причинявам, нанасям оскърбление, обида на някого с постъпките или с думите си; обиждам, огорчавам. —Да ви е дал, например, някоя голяма сума?.. — Какво "говорите? Пари? Вие ме оскърбявате. И. Йовков, 04, 147. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. — Ти мъж ли си? Вечно без пари. Не правиш никакви жертви за едно нищо и никакво удоволствие на жена си. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби, позволи си да ми казва — представете си само, да ми казва: „Не съм ви слуга!“ Т. Влайков, Мис., 1896, кн. V, 384. Асен ме беше смърт-но оскърбил, плесницата му гореше бузата ми. Ив. Вазов, Съч. XX, 65. Достойнството никога не ни позволява да извършим постъпки, които уронват доброто ни име, честта ни и оскърбяват хората около нас. Мор. пр VIII кл, 1980,25.
2. Обикн. в съчет. с отвл. същ. Тъй като не съответствам, стоя много по-ниско, дразня, принизявам това, което е назовано със същ. име; обиждам, осквернявам. — Този простак би оскърбил чувството ни за вкус, за хармония, за стил в живота! Д. Димов, ЖСМ, 74-75. Той не можеше, без да изневери на истината и да оскърби чувството на читателя, нито да измени характерите, нито да поведе из нов път действието на драмата. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 6. Разбираме, че говорят селяни, но езикът, с който си служат не оскърбява нашия вкус, не внася дисонанс в произведението. К. Величков, ПССъч, VIII, 198-199. оскърбявам се, оскърбя се страд.
ОСКЪРБЯВАМ СЕ несв.\ оскърбя се св., непрех. Чувствам оскърбление, обида от думите или постъпките на някого; обиждам се. Аз не предполагах, че ще се оскърбите.
Сега страшно ми е жал, че, макар и без да искам, съм ви причинил болка. Д. Немиров, Др., 71. — Как искаш да се оскърбя, когато той не ми го каза, за да ме оскърби — а просто за шега? Една проста смешка, и духовита, с каквито Веригаров е богат. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 90. Абрашев беше се оскърбил или се преструваше на оскърбен. Злобата му към професор Рогев.. надделя и се превърна в оскърбено честолюбие. Ем. Станев, ИК I и II, 479.
ОСКЪРБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окърбявам и от оскърбявам се.
— Отчето каза, че е оскърбително за верските чувства на унгарците да се прави обиск в дома на свещенослужител и че не може да допусне подобно оскърбяване на вярата. П. Вежинов, ЗЧР, 80. Мислех си: хора като хора.. Затова си имат съдилища, в които справедливо се разрешават техните спорове, било по земане-даване, било по оскърбяване, побой или убийство. Ц. Церковски, Съч. III, 281.
ОСКЪРЦАМ. Вж. оскърцвам и оскърцувам.
ОСКЪРЦВАМ, -аш, несв.’, оскърцам, -аш, св., прех. Диал. Орязвам, изрязвам нещо наоколо; оскърцувам. оскърцвам се, оскърцам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСКЪРЦВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскърцвам и от оскърцвам се; оскърцу-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСКЪРЦИ само мн. Диал. Дребни, негодни за употреба парченца плат, изрязани при кроене; изрезки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСКЪРЦУВАМ, -аш, несв.\ оскърцам, -аш, св., прех. Диал. Оскърцвам. оскърцувам се, оскърцам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСКЪРЦУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскърцувам и от оскърцувам се; оскър-цване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСЛАБВАМ1, -аш, несв.; ослабна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Отслабвам1; ослабнявам. Тя беше ослабнала, като да бе лежала с месеци в затвор. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6,407. В началото на проявлението на болестта, животното си изгубва живостта и веселостта и захваща да изпада, да ослабва и да ся обезпокоява. Дун., 1866, бр. 85, 2. Часто ся случваха междуо-собни боеве, в които сваляли едного царя и въздигали другиго; а това часто промяну-вание владетелите правяше българското царство от ден на ден да ослабва. Д. Вой-ников, КБИ, 42-43. Момъкът трябвало да прочете няколко пъти тоя надпис, за да го разбере: толкова бил ослабнал умът му. Н. Райнов, КЧ II, 18. Песента пастепенно
