Page:RBE Tom11.djvu/809

От Читалие
Версия от 17:39, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОСКЪПВАНЕ 809 ОСКЪРБЁНИЕ

ОСКЪПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскъпвам; поскъпване, оскъпнуване, оскъп-няване, оскъпяване1.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСКЪПЁЯ. Вж. оскъпявам1.

ОСКЪПНА. Вж. оскъпвам и оскъп-нувам.

ОСКЪПНЁЯ. Вж. оскъпнявам.

ОСКЪПНУВАМ, -аш, несв.; оскъпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Поскъпвам; оскъпвам, оскъпнявам, оскъпявам1.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСКЪПНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскъпнувам; поскъпване, оскъпване, ос-къпняване, оскъпяване 1.

— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСКЪПНЯВАМ, -аш, несв/, оскъпнёя, -ёеш, мин. св. оскъпнях, прич. мин. св. деят. оскъпнял, -а, -о, мн. оскъпнёли, св., непрех. Диал. Поскъпвам; оскъпвам, оскъпнувам, оскъпявам1. Най-напокон видя, не и дръва-та оскъпняха за него, палиси требуваше да размазне от да прави опити в своята си пещ. И. Груев, СП (превод), 71.

ОСКЪПНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскъпнявам; поскъпване, оскъпване, оскъпнуване, оскъпяване1.

ОСКЪПЯ. Вж. оскъпявам2.

ОСКЪПЯВАМ1, -аш, несв/, оскъпёя, -ёеш, мин. св. оскъпях, прич. мин. св. деят. оскъпял, -а, -о, мн. оскъпёли, св., непрех. Диал. Поскъпвам; оскъпвам, оскъпнувам, оскъпнявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСКЪПЯВАМ2, -аш, несв/, оскъпя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане по-скъпо. Суровините трябвало да се превозват цели 70 километра и това оскъпявало производството. Бр. Мормареви, ХК, 45. Всяко счупване на инструменти и машини., оскъпява продукцията. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 41. Таванът се сведе и стана нужда да го подпират с нови греди, което до немай-къде оскъпи ремонта. Ем. Робов, ТШ, 60. Като гледаше какво става по полето, болеше го. Той не криеше, че според него тия машини оскъпяват работата. Ст. Даскалов, СЛ, 263. оскъпявам се, оскъпя се страд.

ОСКЪПЯВАМ СЕ несв/, оскъпя се св., непрех. Ставам по-скъп. Трябва да поевтиним помощта, която метесетата дават на кооператорите. Иначе се оскъпяват продуктите. Ст. Даскалов, СЛ, 314. Ако се насочим към планинските райони, стоителст-вото двойно ще се забави и оскъпи. Г. Джа-гаров, ТМЗ, 164. Това обаче [увеличението на скоростта на корабите] не може да стане посредством монтиране на по-мощни двигатели, защото скоростта ще се увелчи значително, а пътуването се оскъпява извънредно много. К, 1963, кн. 8, 20.

ОСКЪПЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от оскъпявам; поскъпване, оскъпване, оскъпнуване, оскъпняване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОСКЪПЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от оскъпявам1 и от оскъпявам се. В строително-монтажния комбинат не се изпълняват качественте показатели. Причините са: слабата материална заинтересованост на строителните работници, слабата организация на труда.. Това води до оскъпяване, загуба на време и пр. НР, 1979, кн. 3, 2. Оскъпяване на благоустройството.

ОСКЪРБЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оскърбя като прил. 1. Който е понесъл оскърбление, обида и е изпълнен с огорчение; обиден, огорчен. Постепенно лицето му взе спокойно и сърдито изражение. Трябваше да изиграе ролята на оскърбен интелигент. Ем. Станев, ВТВ, 12. Някога Деветчията ходел да слугува по чужди къщи и последният му чорбаджия., го яздел посред селото., по-късно оскърбеният чирак очистил своя поругател и се отдал на грабежи. Д. Вълев, Ж, 3. Лазар не заобиколи децата, ами се засили и ги прескочи. Оскърбените малчугани закрещяха подире му. А. Каралийчев, ПГ, 51.

2. Който е на човек, понесъл оскърбление, обида и е изпълнен с огорчение; обиден, огорчен. Учителят бил просил други граждани да посредничат за примирението, но и тяхното усилие се разбило в упорството на оскърбеното хаджиево самолюбие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139-140. — Искам да зная какво е станало със заявлението ми, което подадох лично чрез вас до господин кмета още преди шест месеца, — отвръща с оскърбено достойнство дебелият господин. Св. Минков, РТК, 191. — Кулашко гнездо! В тези думи Денчо влагаше цялата горест, набрана в оскърбената му душа и от куцотата, и от спомена за коравия ра-тайски залък. Ст. Марков, ДБ, 175-176.

3. Като същ. Обикн. мн. оскърбените. Хора, чието достойнство е накърнено. А знаеш ли ти, че честният човек не само че не трябва да вярва на развалените злодейци; но обязун е още да ги гони, да защищава правдата, да брани угнетените и оскърбените и да тъпче под краката си враговете на истината. Л. Каравелов, Съч. П, 113. Нека всесилният бог Охзу утеши всички оскърбени! Ив. Вазов, Съч. XII, 64. Той ще дойде., ще изгони търговците и фарисеите, ще подкрепи унижените и оскърбените. Хр. Смирненски, Съч. 1П, 174. Оскърбеният обикновено мъсти със смъртта на оскър-бителя. Знан., 1875, бр. 16, 246.

ОСКЪРБЁНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Оскърбление. Тая груба и отвратителна картина на оскърбение човешката личност покърти всинца ни. Ив. Вазов, Съч.