Page:RBE Tom1.djvu/356

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


нерската си титла. Г. Белев, КВА, 326-327. Англосаксонски държави.


АНГЛОСАКСОНЦИ мн., ед. (рядко) англосаксонец м. 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република. 2. Рядко. Остар. Англосакси. Но римляне-те,.. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците. СбС, 13.


АНГЛОФИЛ м. Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. Известно беше, че той [Кумунду-рос] е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка. Ем. Манов, ДСР, 10.


АНГЛОФИ`ЛКА ж. Жена англофил.


АНГЛОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от англофил. Англофилска политика.


АНГЛОФИ`ЛСКИ. Нареч. от прил. анг-лофилски; като англофил. Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите. Д. Димов, Т, 354.


АНГЛОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр.


АНГЛОФОБ м. Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика.


АНГЛОФОБКА ж. Жена англофоб.


АНГЛОФОБСТВО, мн. няма, ср. Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр.


АНГЛОФОБСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англофоб или до англо-фобство. Англофобска политика.


АНГОЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В групата ни има двама анголци. 2. Гражданин, поданик на Ангола.


АНГОЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола. 2. Гражданка, поданичка на Ангола.


АНГОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Ангола и анголците. Конго-анското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден. НД, 1963, бр. 163, 3. 2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. Анголски гражданин. Анголски селяни.


АНГЛОСАКСОНЦИ

3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. Анголско кафе.


АНГОРСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина. Кр. Генд-жев и др., Ж, 78. В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек. . Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза. Г. Ралчев, ДМЖ, 59. Ангорска котка.

2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизи-торски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите^ многобройни влакна от ангорска вълна. И. Попов, СЛ, 169. Ангорска прежда.

— От собств.


АНГОРА ж. 1. Прежда от ангорска вълна. Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене. ВЖ, 1999, бр. 49, 15.

2. Тъкан, плетиво от тази прежда. Обичам да нося ангора.

— От собств.


АНГРЕНАЖ м. Техн. Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго.

— Фр. engrenage ’зъбно колело’.


АНГРЕНАЖЕН, -жна, -жна, мн. -жни, прил. Техн. Който се отнася до ангренаж. Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата [във воденицата с долапи] се смила същото количество брашно, както при караджейката. Ив. Коларов, Е, 13. Ангре-нажна връзка. Ангренажен ремък.


АНГРО нареч. Разг. При търгуване — на големи количества, на едро. — А ти, чорбаджи, къде си тръгнал?. . — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро! Ст. Дичев, ЗС I, 576.

О На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески. Ат. Мандаджиев, БЦР, 60.

— Досьо — каза Илия, като сви грозно надвисналите над очите си като пармаклъци вежди, — ти започна много на ангро да плещиш! А. Гуляшки, МТС, 117.

— Фр. en gros ’на едро’.


АНГРО