разточително. Г. Йошев, КВИ (превод), 114.
— От лат. орбтав, -айв 'най-добър, най-знатсн; аристократ', прсз нем. ОрбпШ или рус. оптимат.
ОПТИМЁТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Оптически измерителен уред за особено точно измерване на линейни размери, калибри и др. Ако например направляващият елемент на електрическия бутон има хлабина от 0,5 мм, която е напълно допустима, то направляващите елементи на миниметъра, компаратора, оптиметъра, микрометъра, шуплера и други трябва да бъдат направени с точност от порядъка на 5 микрона или, тъй да се каже, с най-малката възможна хлабина. П. Минков и др., ЕФМ, 132.
— От гр. олтод 'видим' + -метър през фр. орбтейте и рус. оптимстър.
ОПТИМИЗАЦИЯ ж. Иконом. Повишаване производителността на труда чрез въвеждане на нови средства за производство, нови материали, нови технологии, увеличаване на скоростта на работа и др.; оптимизиране, оптимализиране, интензификация. Проблемата за изграждане на съвременна модерна система на заводско производство е възловата проблема на нашата икономика. Именно поради това в центъра на нашата работа сега е оптимизацията на производството, в рамките на тези системи. ТД, 1971,бр. 18, 5.
ОПТИМИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Оптимализирам, усъвършенствам. Оптимизирам производството. А Оптимизирам транспортните и съобщителните връзки, оптимизирам се страд. За изграждането на автоматизирани системи на управление и комплексна автоматизация на производството най-важната проблема сега е изграждането на съвременни заводски системи на производство. Съобраз-но с това в предприятията трябва да се моделират и оптимизират технологията, организацията и техниката на производството. ТД, 1971, бр. 18, 5.
ОПТИМИЗИРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от оптимизирам и от оптимизирам се; оптимализиране. В електроизчис-лителния център сега се работи по задачата за оптимизиране използуването на наличните фуражи за храна на добитъка. ТД, 1971, бр. 7, 2.
ОПТИМИЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м.
1. Филос. Едно от двете основни и противоположни отношения към хода на събитията, свързано с вярата в по-добро бъдеще, във възможността доброто да възтържествува над злото, справедливостта над несправедливостта и т.н. Противоп. песимизъм.
2. Бодро и жизнерадостно възприемане на действителността и вяра в щастливото бъдеще, в успеха. Противоп. песимизъм. Обещанието на Павел да поговорят следобед й [на Ирина] вдъхна нов оптимизъм. Може би всичко трябваше да се обясни с неговата заетост. Д. Димов, Т, 1951, 669. — Вижда ми се съвсем невероятно — отвърнах аз. — Това, което вие направихте, хората навярно ще могат да го правят след стотици години... — Оптимизмът е хубаво нещо — отвърна той. — И все пак не вярвам да е толкова скоро. П. Вежинов, СП, 13. Батенберг чувствуваше особен прилив на енергия. При всеки пристъп на разочарование и униние нужен бе само един полезен и приемлив съвет, за да го хвърли в другата крайност
— оптимизъм и вяра в победата. В. Генов-ска, СГ, 121. На свой ред пътникът от Рио изброява какви професии е сменил досега, и с неизменния си оптимизъм на руския емигрант заявява, че е тръгнал да копае брилянти в Мато Гросо, дето според думите му, човек можел да натрупа нечувани богатства. Св. Минков, ДА, 78. Гол оптимизъм.
— От лат. optimus 'най-добър' през рус. оптимизм и фр. optimisme.
ОПТИМИСТ м. Книж. Човек, изпълнен с оптимизъм, проникнат от жизнерадост, бодрост и вяра в бъдещето, настроен опти-мистично. Противоп. песимист. Аз ставам оптимист, колкото повече напредвам в годините — тия поколения аз виждам как растат, как те идат, може би с някои нови стремежи, но със стария пламък. Ив. Вазов, ПЮ, 38-39. Демократът, оптимистът Цани Гинчев, човекът на положителното знание е гледал и далеч в бъдещето, изпълнен с буйна, светла вяра в младите сили на народа. Г. Константинов, Пр, 128. Той [бразилецът] е оптимист по природа и вярва, че рано или късно ще забогатее ей така, благодарение на неминуемата намеса на щастието в личния му живот. Св. Минков, ДА, 50. Така е било и с първия опит на човека да лети във въздуха. Всички съжалявали за изгубеното време и за прахосаните по хвърчилото средства. Само оптимистите, които са могли да гледат по-далеч в бъдещето, са успокоявали неверниците. ВН, 1958, бр. 2127, 4. — Аз пък, напротив, съм голям оптимист. Има ли, няма ли стратосфера, но аз ви казвам, господа, че най-късно след десетина години ще почнем вече да хвърчим и към луната! Д. Калфов, Избр. разк., 149. Възторжен оптимист. Непоправим оптимист.
ОПТИМИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от оптимист и от оптимизъм; оптимистически. Противоп. Песимистичен. Оптимистични очаквания. Оп-тимистично начало.
ОПТИМИСТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Оптимистичен. Противоп. Пе-симистически.
