ОПРОВЕРГАВАНЕ 690 ОПРОВЕРЖЕНИЕ
ланските съкращения в апарата на управлението и аз трябваше отново да се върна в провинцията. Н. Хайтов, ПП, 64. — Какъв смисъл има да унищожаваме рудника?
— запита Костакев. — Рудникът има още малко живот. Ако не съм прав, моля господин Ленц да ме опровергае. Ленц одобрително поклати глава. X. Русев, ПЗ, 281. Елена: — Покрийте го [трупа]! Непознатият: — Ще го покрия, но вие пропуснахте да ме опровергаете. Не отрекохте, че е убит от своите. Елена: — Нищо не зная. Ив. Остриков, ПА, 32. — Само преди две седмици сънувах, че пия вино — каза повече на себе си Князът. — Изтълкувах неправилно съня, но ето онзи, който ме опроверга, се оказа прав. Д. Добревски, БИ, 139. опровергавам се, опровергая се страд. Гла-мав Цончо и крива Ненка се оженили и отишли по просия на други места. Доста късно се опроверга тая мълва: когато случайно се откриха под пръстта телата им. Ив. Вазов, Съч. VIII, 127. — Жалко за вечерята. Но като се върне Евгени, като се опровергае слухът и се забрави цялата тая история, пак заповядайте. Н. Каралиева, ТД, 74.
ОПРОВЕРГАВАМ СЕ несв.; опровергая
се св., непрех. Отхвърлям, отричам нещо, което съм мислил или казал, като установявам несъстоятелността на предишното ми становище чрез ново обосноваване, доводи, доказателства, факти и под. „Златорог“ отстъпи от първоначалната си позиция към „Нов път“.. А впрочем и „Златорог“ се опровергава, като един стъблец по-нататък казва:., у нас в „пролетарската“ поезия щеше да се дойде до тая обновка.. Откак свят светува, школи и направления, вкусове и разбирания са се менили толкова пъти. Г. Бакалов, Избр. пр., 376-377. Най-много се разтревожи Данка.. Но тя самата се мяташе в догадки. Ту считаше за най-допустимо да се е загубил [бай Трайчо] в гората, ту се опровергаваше, като мислеше, че не е възможно да се загуби човек на такова незначително разстояние и при това при утъпкана пътека. Сл. Трънски, Н,
239.
— Рус. опровсргать.
ОПРОВЕРГАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опровергавам и от опровергавам се. Неси мълчеше поразен. Тая логика сега му се виждаше толкова безукорна, че не виждаше никакъв път за нейното опровергаване. П. Вежинов, БГ, 163. Той тогава., са отличи в опровергаването на една книга. Ч, бр. 9, 397.
ОПРОВЕРГАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Опровержение, опровергаване. Ако има [ораторът] да потвърди някои истини или да опровергае някои неправедности, ще изложи своите доказателства или опровергания: това се казва потвърдение или опровергание. Д. Войников, РС, 240-241. „Не се съмнявам .. други пак са искали да ме представят за горд и немилостив тиранин, но толкоз едното, колкото и другото са лъжи и опроверганието на първата дос-татъчно е да опровергае и втората“. П. Кисимов, ОА II (превод), 93-94. Само окончателните решения подлежат на опровергание пред Касационното съдилище, а не и подлежащите на апелация. ДЗОИ I (превод), 93-94.
ОПРОВЕРГАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което опровергава някого или нещо. Цели 23 години поетът си е въо-бражавал, че носи някакво наказание и страда. Тъй искаха да го уверят лекарите — опровергатели на Господа и волята му. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 123. Що значи следователно неразумителното питане и неизяснимия отговор, който правят опровергателите на този член като думат: „Как в Митрополитските седалища ще обитават онези, които биха са намерили началници, от който и да са народ, когато според втория член множеството на жителите на епархията определя народността на митрополита или епископа?“ Н. Михайловски, ОВ (превод), 44.
ОПРОВЕРГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с опровергаване. Реченият отговор заедно с опровергателното изложение на двата проекта ся изпроводиха подир туй сичко от Патриархията на В[еликата] порта, които тя благоизволи да ни съобщи и да поище мнението ни. Н. Михайловски, ОВ (превод), 5-6. Но лице, което борави в правителствените работи ми извести, че на новата комисия е заповядано да направи един такъв рапорт, който да опровергае онези работи, които са съобщени в изложенията на Скайлера и Беринга. На много места българите са били принудени да подпишат вече таквиз опровергателни писма. СПл, 1876, бр. 12,45.
ОПРОВЕРГАЯ. Вж. опровергавам.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Изказване, думи, с които някой опровергава, обявява нещо за неправдоподобно, недействително, неправилно или погрешно. Това., се категорично опровергава от всички български географи, геолози и историци. Опроверженията се базират: първо, на фактическото отсъствие на такива езера по добре проучената планина и, второ,.. — на недотам сериозния маниер на неговите [на Евлия челеби] географски описания. П. Делирадев, В, 109. И когато по-късно клюката му донесе за ново приключение на Ли-на, той води дълъг и сериозен разговор с нея. Имаше и сълзи, и клетви, и категорични опровержения. М. Грубешлиева, ПП, 214. Опровержението е онова, дето унич-тожава сичките противности, что могат
