ОПРИЛИЧАВАНЕ 689 ОПРОВЕРГАВАМ
душен, чтото да ся не оприличиш на тях? Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 205.
ОПРИЛИЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оприличавам и от оприличавам се; уподобяване. Две човешки сенки се подкрад-ваха безшумно през Панковия двор.. Стори му се [на стареца], че едната от човешките сенки беше едрата и плещеста фигура на Лазар Ковача, а другата на Стоян Генчев, но веднага отхвърли това оприличаване: „Какво ли пък ще търсят нощно време у Панкови?“ Д. Ангелов, ЖС, 137. Соня никого не познаваше от рода на мъжа си.. От небрежните му разкази Соня беше си създала лоша представа не само за брат му, но и за родителите му, затуй оприличаването на детето с някого от тях беше и оскърбително, и отчайващо. X. Русев, ПЗ, 2о8. Чисто качествено сравняване на светлинните явления със звуковите или с вълните на водната повърхност не било рядкост. Такива оприличавания може да се намерят и у древните. Ив. Въжарова, ИН (превод), 36.
ОПРИЛЙЧВАМ, -аш, несв. (остар.); оприлича, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Оприличавам. оприличвам се, оприлича се страд.
ОПРИЛЙЧВАМ СЕ несв. (остар.); оприлича се св., непрех. Оприличавам се.
ОПРИЛЙЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от оприличвам и от оприличвам се; оприличаване. Описанието тряба да бъде съобразно с целта, що си предполагаме в съчинението,.. А за да се сполучи в това, много спомагат епитетите и фигу-рическите сравнения (оприличвания). Д. Войников, РС, 77. Приятелството изисква точното оприличване на душевните разположения. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 100.
ОПРЙМЧА. Вж. опримчвам.
ОПРЙМЧВАМ, -аш, несв.', опрймча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обвързвам, стягам с примка някого или нещо; впримч-вам, запримчвам, омотавам. И да знае още този народ, че може да скъса примката от шията си и да опримчи главата на господаря си и да дърпа въжето, както си иска и колкото си иска. Н. Каралиева, 3, 62. Обяз-дването на буйни коне се извършва като се хвърли ласо, чийто клуп опримчва шията на коня.
2. Прен. Подвеждам някого, като го обвързвам, въвличам в някаква заблуда или в нещо непочтено; впримчвам. — Докато Хамсу-новци, Стринберговци и прочее автори донякъде несъзнателно залъгваха читателите с празни илюзии., днешните им ученици съвършено съзнателно наливат вода в мелницата на тия, които искат да опримчат в емблемата на пречупения кръст човечеството за още хиляда години! А. Гуляшки, Л, 100.
3. Прен. С хитрост успявам да съблазня някого, накарвам го да се увлече, да се привърже към мене; замотавам2. С красивата си външност тази кокетна жена успява ловко и бързо да опримчи захласнатите по нея богати мъже. опримчвам се, опрймча се страд.
ОПРЙМЧВАМ СЕ несв.; опрймча се св., непрех. Заплитам се, омотавам се; впримчвам се. Конят се отвърза, хукна по пътя и се опримчи във влачещото се между краката му въже.
ОПРЙМЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опримчвам и от опримчвам се.
ОПРИЧНИК, -ът, -а, мн. -ци, м. Истор. В Русия — военен дворянин от специалната войска, служила за опора на цар Иван IV Грозни против опозиционно настроени среди измежду болярското и княжеско съсловие през 1565 — 1572 г. — Моята подкваса е по-друга. Моят корен е от опричниците на цар Иван Василиевич Грозни, които са трепали непокорните боляри, крамолни и лукави. Д. Рачев, СС, 147.
— Рус. опрйчник.
ОПРОВЕРГАВАМ, -аш, несв.; опровергая, -аеш, мин. св. опровергах, св., прех. Отхвърлям, оборвам, отричам нещо като неправилно, невярно, несъстоятелно чрез привеждане на доводи, доказателства. Про-тивоп. потвърждавам. Той [Симеон Радев] е изследвал много документи, опровергал е много предания и илюзии и е успял да изгради една жива представа за отношението на Великите сили към Балканите и към младата българска държава. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, СББ I), 15. В различните страни на Европа се появяват преводи от книгата, към българското правителство се отправят искания да вземе отношение: да потвърди или опровергае изнесените данни. Н. Христозов, ПД, 142. Адютантът мълчеше от своето място до прага. Явно, той носеше в себе си други слова и явно, честта не му позволяваше да опровергава леко обвиненията на Хадживранев. Г. Стоев, 3, 110. Опровергавам клевета. Опровергавам лъжи. Опровергавам неверни твърдения. Опровергавам слухове. Опровергавам съмнения. II Служа, изпълнявам ролята на доказателство за неправилността на нещо. Илиица приближи детето до светлината..
— Та то е умряло! — забележи калугерът. Очиците, силно потънали навътре, се поо-твориха, като да опровергаят тия думи и светнаха. Ив. Вазов, Съч. XI, 9. // Доказвам несъстоятелността, неправилността на мнението, твърдението на някого за нещо. Ще спомена само, че при една кадрова комбинация попаднах в София — пак референт, но в „Труд и норми“. Смятах, че тук ще веку-вам, но животът ме опроверга. Станаха
