Page:RBE Tom11.djvu/668

ОПРАВИЯ 668 ОПРАВЯМ

градена улица влезе кметът. Той поздрави учтиво, приятелски и се загледа в оправния стопанин. Г. Караславов, ОХ III, 109. Бялата и снажна българка., ошета с помощта на две съседки къщата.. Личеше — работна и чевръста мома е, от селска черга, похва-тна и оправна. Г. Манов, КД, 55. По-рано, докато беше жива и оправна другарката ми, по-друго биваше. Дъщерите ще се раз-шетат, ще завъртят баница, зетъовете ще рекат: „Ха, дядо, ела да пием по едно, де“, децата от коленете ми не слизаха. Б. Геронтиев, Б, 20. — Половината село комай е с нови къщи, та другите, когато са започвали, все във всичко ли са били оправни! Г. Караславов, Избр. съч. X, 78.

2. Който умее да се справя, да урежда нещата, да се оправя с всичко успешно. Градът бе натъпкан с бежанци.. Затова Стамена, колкото и оправна да беше, колкото и да тича през първия им ден във Филибе, не успя да случи по-свястно място за техния катун от мегданчето при чешмата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 481. Натоварват бабичките на влака за Червен бряг и ги пущат под разпоредбата на Пена Шивачката, че Пена е оправна — изколесила е де що свят има, чак по Америка е ходила да дири мъжа си.

О. Василев, ЖБ, 327.

3. За работа, стопанска дейност и под. — който е в ред, който е уреден, нареден. В стопанството работата му се чинеше сега по-дправна. Ст. Даскалов, СД, 527. Той й разправи как го е посрещнал Киро. — Нали го знаеш — на него му е широко около врата, всичко му е оправно. Г. Караславов, ОХ II, 464. Та от мен ти думам, дръж малко по-настрана такива като назе с Ралчо, та да ти е оправна работата. Ст. Даскалов, СЛ, 19.

ОПРАВИЯ, мн. (рядко) -йи, ж. 1. Обикн. в съчет. с отриц. няма. Разг. Оправяне, намиране на спасително решение, изход от някаква беда, зло; избавление. А пустата сиромашия какви лошотии не докарва! Живеят така от ден на ден нашите работници и се пд на зле отиват, нямат оправия, па и не знаят как да се оправят. Хр. Максимов, СбЗР, 8. Гледам,че на онова същото място в тоя затвор., стои познато лице.. — Ботьо, ти ли си? — Остави се холам! Една беля ми дойде на главата, няма оправия на тоя свят. 3. Стоянов, ЗБВ III, 53. Всичката мъка на селяни отива на вятър по глоби и изеднини, и няма никаква оправия. Й. Груев, КН 4, (превод), 63.

2. Остар. Установен ред, уредба, подреде-ност на нещо; оправа. Хубаво нещо е, братлета, артилерията, но където не стъпи пехотинката, оправия няма. П. Вежинов, ЗЧР, 27. Той започна военното си поприще в Холандия.. Тука всред беди и поразии нему легна на ум доколко една лоша оправия и нехайство в работите похабяват нравите на подчинените. Й. Груев, СП (превод), 200. Сичко изгледваха с внимание: и веселите държави на запорожците, и простата им оправия и законе, които им се видяха доста строги в такава своеволна республика. Н. Бончев, ТБ(превод), 25.

3. Остар. Поправяне, коригиране; оправа. Някой си холандец, по имя Корнелий Дреб-бел, който много ся призирал във физически опити, изнамерил топломера в 1630 лето. Нъ неговий уряд и за тогава еще бил недостатъчен, та едва след много оправии най-нащкон го докараха до сегашний му строй. Й. Груев, Ф (превод), 94.

О Търся му оправията. Разг. Мъча се да намеря изход от някакво затруднено, сложно положение, в което съм попаднал. Аз от политика не разбирам. Знам, че в еснафа трябва да има разбирателство. Не мога заради тебе да се изпокарам с всички. Ще ме затрият. А ти му търси сега оправията. От понеделник не си вече при мене. П. Здравков, НД, 58.

ОПРАВКА, мн. -и, ж. 1. Остар. Поправка, корекция. Този дял от българския книгопис [до 1890 г.] е получил окончателна обработка в книгата на Погорелое В., "Опис на старите печатни български книги (1802 — 1887), София, 1923. Оправки и добавки към него от Ст. Станимиров в „Годишник на Народната библиотека в Пловдив за 1926 г.“. Б. Ангелов, ЛС, 179. Бай Кормиша, в Регенсбург или където намериш германеца, ще бъдеш готов на още отстъпки около митата и оправките на границата. Й. Вълчев, СКН, 130.

2. Остар. Извинение, оправдание (А. Дювернуа, СБЯ).

— От рус. оправка.

ОПРАВЩИНА ж. Диал. Писмено разрешение; разпоредба, оправа.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОПРАВЯМ, -яш, несв.\ оправя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо, което е разместено или разбъркано, да изглежда добре или да стане удобно, годно за употреба; нагласявам, подреждам, намествам, натък-мявам, поправям. Откъм горния край на булеварда се зачу тревожна пожарна сирена.. Пожарникарите, застанали в редица по двете страни на колите, се придържаха с едната си ръка, а с другата оправяха кой колана си, кой подбрадника на лъскавия си шлем. Д. Ангелов, ЖС, 366. Районният инспектор.. оправяше постоянно ту очилата си, ту щръкналите си бели мустаци и четеше вече за четвърти път едно анонимно писмо. Д. Калфов, Избр. разк., 264. — Ако си съгласна да се грижиш за нашето домакинство — да готвиш, да оправяш леглата .. да държиш всичко чисто и наредено — можеш да останеш при нас. А. Разцветни-ков, СН (превод), 10-11. Тя вече скочи в снега и дългият ямурлук увисна на самара. Той избърза да го оправи, да оправи изкривена