ОПОЗОРЯВАНЕ 656 ОПОМВАМ
гледаше прикята и майка й.. И страшна злоба възрастна в гърдите й срещу тоя проклетник, който опозори нейното единствено чедо и отдалечи, може би, завинаги деня на неговото брачно тържество. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138. опозорявам се, опозоря се страд.
ОПОЗОРЯВАМ СЕ несв.\ опозоря се св., непрех. Навличам си позор; излагам се, компрометирам се. — От любов към тебе го нападнах аз на притвора черковен. Не знаех вече с какво и как да скъсам мрежата, която той плетеше около мене... Опозорих се. Р. Стоянов, М, 54. Скърцането на пясъка режеше слуха му, но Кольо не смееше да бяга, за да не се опозори пред другарите си. Той реши да се държи достойно. Ем. Станев, ИК I и II, 106. През целия си живот той с нищо не се бе опозорил, нито пък сам бе опозорил някого. П. Вежинов, ДБ, 214.
ОПОЗОРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опозорявам и от опозорявам се; опетняване. Страхът от общественото мнение, от опозоряване, се изразяваше с формулите: „какво ще кажат хората“, „срамота от хората“, а грижата да се избегне опозоряване бе грижа да се „отсра-мим пред хората“. Ив. Хаджийски, БДНН I,
66. Хрумна му, че те са творците на опозоряването му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 141.
ОПОЛЗОТВОРЯ. Вж. оползотворявам.
ОПОЛЗОТВОРЯВАМ, -аш, несв.\ оползотворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех.
1. Правя да бъде използвано пълноценно нещо, извличам полза от нещо. За да можем да строим все по-съвършени и по-бързи кораби .. да можем да откриваме и оползотворяваме все по-широко подземните богатства, скрити под морското дъно, ние трябва да опознаваме моретата и океаните все повече и по-задълбочено. В. Врански, ФП, 3-4. По гърба на Столовия балкан — пасища за чудо и приказ.. Но малките стопанства не можеха да оползотворят всичките тия богатства. Н. Тихолов, ДКД, 185. „Скътал съм пет хиляди рубли. Но защо ми са, когато по болшевишките закони не можеш да ги оползотвориш за лична сметка...“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 336. Мнозина от тях след туй се замисляха как по-добре да оползотворят тази порядъчна сума. В. Нешков, Н, 45.
2. Прекарвам пълноценно, запълвам с някакво занимание някакъв период от време; използвам. Другата страна на „медала“ е във все още недостатъчната подкрепа, която младежта получава за реализирането на своите интереси.. Това също допринася за понижаване на личната отговорност у младия човек по-смислено да оползотворява свободното си време. Отеч., 1977, кн. 10,
11. Все още значителна част от учителите не оползотворяват добре часовете за упражнение по аритметика и геометрия. НК, 1958, бр. 9, 1. За щастие, летният дъжд пада на прекъслеци и често се сменява от солнечни часове: аз оползотворявам тия промени на времето ту с доизглеждане вътрешността на манастира, ту с къси разходки край реката. Ив. Вазов, Съч. XV, 72. оползотворявам се, оползотворя се страд. Върху земята падат всяка година средно сто милиона тона азотна киселина. Това не е малко! Но малка част от този свързан азот се оползотворява, защото голямата част се отнася в реките и моретата. К, 1963, кн. 3, 10. Дупнишката община също не е дала съгласието си да се прехвърлят и оползотворят водите на езерото Карагъол в Рилската силова каскада. Пр, 1953, кн. 1, 42. Подир малко дворът екна от лудешки викове, гонения и борби — трябваше да се оползотвори свободното време. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144.
ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оползотворявам и от оползотворявам се. Пълното оползотворяване водите на реката и разрешаването на водоснабдяването за този край може да стане само чрез изравняване на оттока, т.е. чрез задържането на пролетните и есенните високи води. Пр, 1954, кн. 1, 13-14. Може само да се съжалява, че брането и оползотворяването на киселицата е недостатъчно. Е, 1981, бр. 1085, 2. Оползотворяване на отпадъчни материали. Оползотворяване на реколтата. Оползотворяване на земята.
ОПОМВАМ, -аш, несв.; опомня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опомням. Връща се вкъщи с подкосени крака, сяда на вратата на плевника и закрива очи с шепи. Тъй стои докъсно. Богдановият глася опомва. —Добро, събери ми дрехи в торбата. К. Петка-нов, X, 101. Тя се учудваше на огромната му енергия, на волята му, която сякаш нямаше граници.., пред нея минаха като на екран всичките му несполуки, които никога не го опомваха, войната, която той водеше с всички. Л. Стоянов, Избр. съч. 1П, 449. опомвам се, опомня се страд.
ОПОМВАМ СЕ несв/, опомня се св., непрех. Опомням се. Стоките на пазара изчезваха, а и което оставаше, бързо поскъпваше. По едно време старецът реши да се помоли на кмета.. Но тутакси след това старецът се опомваше и махваше с ръка: хе, хе! на тия ли чакали ще иде да прави мили очи! Г. Караславов, Избр. съч. V, 175-176. Елка го [Стан] гледа втренчено и пита: — Бате, аз съм... познаваш ли ме... — Елке, ти ли си... Устните му едвам се движат, гласът му е отпаднал, но той се опомва, свестява се напълно. — Ох, зле ми е, Елке. Г. Райчев, Избр. съч. I, 115. — Той [Вешовски] не е лош, но е опасен когато пие, забравя се, а понякога и без пиене го обхваща нещо като лудост и е страшен
