приятно, хубаво; омайвам, опивам, замайвам, зашеметявам. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе.., с меко и нежно слънце.., които възбуждат, опияняват и цордждат неутолима любов към живота. И. Йовков, Разк. I, 46-47. Още при първите крачки ме облъхна благодатна тишина. Колкото отивам по-нататък, толкова повече въздухът ме опиянява със своята чистота и гъстите благоухания на разцъфнали дървета. К. Кюлявков, СПП, 22. По-нататък е ливадата му.., земята го отново опияни с тайнствения си дъх и той като стръвник запрепуска от нива на нива. Елин Пелин, Съч. АП, 110-111. • Обр. Този пръв пролетен дъх окуражаваше пъпките да се развиват, опияняваше птиците, влудяваше бръмбарите и пчелите. Н. Хайтов, ШГ, 210. Подгониха се облаците бели, / след тях се втурна веселият вятър / и дъх на пролет, дъх на сняг стопен / опияни треви, дървета, хора. Д. Методиев, ШТ, 16.
2. Остар. Правя някой да стане пиян, да се напие; напивам, опивам. Един от членовете на събранието размешил сичкото събрание. Той казал, че кавето опиянява така също, както и виното. Знан., 1875, бр. 11, 173. опиянявам се, опияня се страд. ОПИЯНЯВАМ СЕ несв.\ опияня се св., непрех. 1. Обхваща ме сил но опиянение, възторг; въодушевявам се, забравям се, за-хласвам се, замайвам се, зашеметявам се. Но сред борбите за власт и партизанските страсти страната кипеше от патриотичен ентусиазъм, мало и голямо се опияняваше от желание да освободи Тракия и Македония. Ем. Станев, ТП, 85-86. Той продължаваше да се опиянява от словоохотливостта си, докато не изчерпа всичко, което си беше наумил да каже. К. Калчев, СТ, 119. Бае Петър се опияни от радост; той в града винаги се държеше хлабаво, а сега се досущ забрави като видя и сина си. А. Страшимиров, ЕД, 158.
2. Остар. Напивам се, опивам се. В механа съм го отнесла/за пусто вино цръвено, /за щура люта ракия; / како что съм ся напило, / и съм ся опиянило, / тука и съм си легнало! Нар. пес., (Н. Геров III, 371). Сёднаа горе во една одаа и се наручаа. И вино им донесоо, се напиа убоо, дури се опияниа. СбНУ XXIX, 197. И му [на Марко Кралеви-ке] рече малечек Огненче: / "Яз не требит да сум налютено, /туку требит сабя да из-търгна, / да ти зеам глаа от рамена, / оти кога да ся опияниш, / ти не знаеш тога що да чиниш. Нар. пес. СбБрМ, 122.
ОПИЯНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от опиянявам и от опиянявам се.
ОПЛАВЯ. Вж. оплавям.
ОПЛАВЯМ, -яш, несв.\ оплавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Плавя докрай, довършвам плавенето; изплаквам, оплаквам1, изплавям. Во вторник излязох да оплавя дрехите на реката. Т. Влайков, Съч. II, 23.
2. С плавене изваждам, извличам; изплавям. Златотърсачите газеха рекичките на Витоша и оплавяха с дървените си корита златоносния пясък, оплавям се, оплавя се страд.
О Оплавй си солта. Диал. Грубо. Махай се, иди си.
ОПЛАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оплавям и от оплавям се; изплакване, оплакване1, изплавяне.
ОПЛАК ж. Диал. Оплакване2, жалване, жалба, протест.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОПЛАКВАМ1, -аш, несв.\ оплакна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, оплакнат, св., прех. 1. С плакнене измивам, изчиствам нещо; изплаквам1. При кладенеца нямаше никого. Донка изплакна делвёто, оми менчето.., после се оми и поналиска и сама.. Райка и тя оплакна и наля бялото менче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. —Ама аз — почна тя [Вранка] още от вратата — за панич-ката. Дето ви донесох мляко оня ден с нея.. Па не помниш ли, че ти я оплакнах и си я уви в престилката? — сопна й се Орлица. Ил. Волен, ДД, 72-73.
2. Плакна всичко докрай, свършвам да пла-кна; изплаквам1. Тя оплакна прането и го простря да съхне, оплаквам се, оплакна се страд, и възвр. Оплакнете си устата. / — Глурулулулу... Птю!... Готово? / .. / — Оплакнете и се още / — Глурулулулу... Птю!... Й. Йовков, (превод) 3, 1937, XIX.
О Оплаквам си / оплакна си гърлото (устата). Разг. Пийвам малко вино или друго ал-кохолно питие. А мене дядо ми така ме е учил — замръзне ли водата в котелката, смучи от гроздовата.. Бай Илия, ти ще оплакнеш ли гърлото? А. Гуляшки, МТС, 294.
— А като колко има в шишето, Тодоре.. — Слаба работа., колкото да си оплакне човек устата. Елин Пелин, Съч. I, 62. Оплаквам си / оплакна си очите. Разг. Изпитвам голямо удоволствие, естетическо наслаждение от нещо хубаво, което гледам, на което се любувам. На модното ревю си оплакнахме очите, като гледахме изложените пред нас модели изискано и красиво облекло. А Пазарът беше пълен с красиви цветя, оплакнахме си очите от тая гледка. Оплакнах си тиквите отнякъде. Диал. Избягах, отидох си.
ОПЛАКВАМ2, -аш, несв.\ оплача, -еш, мин. св. оплаках, св., прех. 1. Плача от скръб над починал близък, скърбя, жаля по загубата на близък човек; жалея. Тя си отиваше и ни молеше за прошка. А когато лежеше в ковчега, сестра ми, .. вече въз-растна жена, я оплака, както се следва. К. Калчев, ПИЖ, 182. От фронта долетяха телеграми /.. / И тоя ден се вряза в паметта ми: / жени пищяха, скубеха коси. /
