ОПЕРВАМ1 611 ОПЕР ДАША
ция — закрепването на експлозива в подмола на 5 метра под водата. Ал. Гетман, ВС, 151. Разузнавателна операция. Наказателна операция.
5. Мат. Аритметично, логическо и др. действие, извършвано обикн. с изходни величини по дадена програма от изчислителна машина (компютър). Вярно е, че днес човечеството разполага с много мощни сметачни машини, които смятат с фантастични скорости от порядъка на милиони операции в секунда. Матем., 1965, кн. 2, 8. Докато една клавишна машина извършва една аритметична операция за една или повече секунди, електронните сметачни машини извършват хиляди, а дори и милиони действия в секунда. В. Сендов, МПЧУ, 9.
— От лат. opcratio през нсм. Operation или рус. операция.
ОПЕРВАМ1, -аш, несв.’, оперя1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. В съчет. с опашка, уши. За животно — правя да ми щръкнат, да ми се изправят ушите, опашката, тъй като съм разтревожен, напрегнат, неспокоен; вирвам, изправям. Но Ринт не беше спокоен. Подскачаше, оперваше опашкаослушваше се и току се въртеше около бай Петра. Ст. Станчев, HP, 103. Орехите тук бяха закътани в гъстака, но близо до шосето и затуй дядо Петър все гледаше ушите на магарицата. Щом Йоана ги опереше и вдигнеше глава към пътя, той разбираше, че някой минава оттам — я сборя-нин, я горски. Хр. Пелитев, ХО, 63. И с умен поглед и с оперени уши / той [конят] винаги минаваше / по сигурния коловоз. Хр. Радев-ски, Б, 24.
ОПЕРВАМ СЕ несв.', оперя се св., непрех.
1. За грива, уши, опашка, косми на животно или пера на птица — щръквам, изправям се, вирвам се, разпервам се, наперчвам се. Вятърът развява косъм по косъм копринената му грива, опашката му се оперва като опашката на щраусът. Ст. Ботьов, К (превод), 20. Опашката на пауна се опери с цялото си пъстро великолепие.
2. За дърво — разпростирам клоните си; разпервам се. Млад, но закелавял габър и дъбак се опери встрани. К. Колев, ТЕ, 63.
3. Прен. Заставам или се държа дръзко, самоуверено, предизвикателно; напервам се, наперчвам се. Ще се уплашиш и ще се върнеш. — Кой, аз ли ще се уплаша? — опери се Дългоноско. П. Бобев, ГЕ, 64. —• Ти упрекваш кривото, че се повлякъл подир Борис, но ти май си се подвел по Йовчо Петров и все за парата мислиш. — Защо да не мисля?
— опери се Керин. Д. Кисьов, Щ, 372. Изведнъж вуйчото се оживи, опери се, дигна глава, лицето му, доколкото можеше да долови Ленко, се проясни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 273. Златна значка им дадоха. Диплом им дадоха. Опериха се ония ми ти деца, добиха едно самочувствие, където ги повикат — първи. Работят с уми сърце. Б. Борисова, МИ, 58. Оперих му ся, а той не видя как си отиде. Н. Геров, РВЯ III, 369.
О Опервам / оперя уши. Разг. Започвам да се чувствувам и да изглеждам добре; оправям се физически. Отивам аз веднага, гледам, стоката си я бива. Едни дълги, прострени годинаци, ама малко омърлушени. От пътя е, уморени са, мисля си. Ще починат някой ден, ще ги понахраним и ще оперят уши. — Монеолу, дума ми Казакът, да ти кажа правата, страх ме е. Не ми хващат око тия свини. Чудомир, Избр. пр, 258.
ОПЕРВАМ2, -аш, несв.\ оперя2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. В съчет. с очи
— напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам очи, поглед; впервам, втренчвам, вто-рачвам. Горките деца като чуха, че ги карат в харемлика, пребледняха и краката им се подкосиха.. Щом влязоха в голямата стая и видяха баба Вачовица, всички опериха очи в нея, с което искаха да й кажат: „отърви ни, бабо!“ Ц. Гичев, ГК, 132. На Ганча очите бяха оперени в котела: той гледаше да възври и да не кипне. Ц. Гинчев, ГК, 69. — Ей, че иди дядо Димо / гордо и весело. / Той на Ненча опери око: / — "Добър ти ден сино! Ц. Гинчев, ДТ, 44.
ОПЕРВАМ3, -аш, несв.’, оперя3, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Убивам, погубвам някого или нещо. Царот посакал да му донесат вода от една планина, къде що никому не му държело да ойт, защо тамо имало два диви кони, що вардели водата.., а кой ке ходел тамо, го опер вале (убивале). К. Шапкарев, СбНС III, 83. Молям ти се, викал конъот, не оперви ме, ке ти дам нещо. К. Шапкарев, СбНС III, 28. Утрината рачото си ойде слънцето и жената излегвит отзад врата и йе кажвит сънчов майка како да прайт.. „по-бъргу да заминвиш и сетне да кажвиш, заре тебе те оперват.“ СбНУ XXIX, 220. Ето ти го пак дивийот кон, дошол да ядит сеното. Келешот той час се спущат на него, го фащат и сакат да го оперит. К. Шапкарев, СбНС П1, 28. опервам се, оперя се, страд.
ОПЕРВАМ СЕ, -аш се, несв.’, оперя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Зоол. За птица — обраствам, покривам се с пера; оперушиням се. Покритите с първоначален мъх птичета постепенно пораснаха и се опериха.
— Рус. оперяться.
ОПЁРВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опервам1 и от опервам се.
ОПЁРВАНЕ2, мн. -ия, ср. Биол. Отгл. същ. от опервам2; вперване, вторачване.
ОПЁРВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от опервам2 и от опервам се; убиване, погуб-ване.
ОПЁРВАНЕ4, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опервам се; оперушиняне.
ОПЕРДАША. Вж. опердашвам.
