ОПЕРДАШВАМ 612 ОПЕРЕТА
ОПЕРДАШВАМ, -аш, несв.\ опердаша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Набивам набързо, за кратко време, напердашвам някого; отупвам, натупвам. В първия бой из небраните сръбски царевици рухнаха първите ранени.. Трябваше да бъдат изнесени от бойното поле, минута по-скоро да бъдат превързани. А санитарите никакви ги нямаше.. Настръхнахме срещу санитарите и след боя ги сритахме, опердашихме ги. БВ, 1971, кн. 6, 24. — Каква агитация? — Нали знаеш. Тя си е една: ще опердашим двама-трима за назидание — и никакво комунистическо събрание вече. Ст. Мокрев, ЗИ, 277. Гайтан се надигна малко напред и като опердаши конете с камшика, сърдито се провикна. В. Нешков, Н, 39.
2. Дрен. Изяждам нещо набързо, лакомо в цялото му количество, всичко. Докато сваря да отида там, те вече опердашиха всичкото ядене. А Бях много гладен и оперда-ших цяла чиния със супа.
3. Прен. Извършвам някаква работа, дейност за кратък срок, много бързо. За два месеца опердашихме монтажната работа на строежа, опердашвам се, опердаша се страд.
ОПЕРДАШВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от опердашвам (в 1 знач.) и от опердашвам се; напердашване.
ОПЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. Който се отнася до опера или е свързан с опера. В нея [операта „Момчил“] глав-но участие бе дадено на младата смяна оперни солисти, с които Софийската на-родна опера разполага и ще се развива занапред. Т, 1954, кн. 1, 59-60. Познатата в цяла България италианска оперна трупа Ма-сини .. също тъй често пристигаше в града. К. Константинов, ППГ, 38. Оперен хор. Оперна певица. Оперно изкуство. Оперно представление. Оперен театър. Оперен спектакъл. Оперен сезон. Оперен артист. Оперна музика. Оперна ария. Оперна класика. Оперно пеене.
ОПЕРЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оперя1 и от оперя се като прил.
1. Който се държи самоуверено, важно, горделиво, като обикн. се движи с изправено тяло и рамене, с вирната глава; важен, горделив, наперен, наперчен. Наред с него [болярина] една такава също пълна и оперена болярка носеше върху златен дискос короната на царицата. Ст. Загорчинов, ДП, 255. Жена му, която стоеше на съседната маса, една набита, оперена булка, дочу последните думи на мъжа си и подвикна: — Стига бре, Петро! Ст. Станчев, НР, 29-30. Няколко момиченца се хвърляха в очи с тъмнокафявото си дебърско рухо. Те бяха важни, малко оперени в своите салтамарки от домашен шаяк. Д. Спространов, С, 25. Момичето, колкото за хубостта ми, ся видя добро, само твърде тънко, още ми ся видя оперено и бръзо. ИАНГI, 116.
2. Диал. Украсен, накичен, пременен, натъкмен. А гора си на Марко говори: /../ Караа ги [робите] три цръни арапе — / Един синджир се млади момчета. /../Други синджир се млади невести /../ Със синджире, Марко, забрадени / и със венци, Марко, оперени. Нар. пес., СбНУ XLIV, 34. Да видиме, да чуеме, /чио хоро най-големо, / най-големо, най-хубаво — /със тънтели подресено, / със чадъ-ре оперено. Нар. пес., СбНУ XLIV, 366. Що бе оро от невести — / със кръпи бе оперено! Нар. пес., СбНУ XLIV, 367.
ОПЕРЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оперя се като прил. За птица — на който са поникнали, пораснали пера по тялото, който е покрит, обвит с пера. В широката му длан се показа телцето на оперено птиче. — Лястовичка, подлетарче, паднало от гнездото. Д. Спространов, С, 148. Тежи й, мъчно се диша. Тъй оперено птиче — щом заякнат крилцата — тегли го на простор. Г. Стаматов, Разк. II, 49.
ОПЕРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Зоол. Цялото покритие от всички пера на птица със специфичната им оцветеност; перушина. Пълно е там със слави, чучулиги, кадънки, дроздове — все дребни песнопойци със сиво оперение, което хармонира на сивите варовици, на нажежената сива земя и прегоряла-та трева. Н. Хайтов, ШГ, 231. — Видях жар-птица, която летеше.. Фактически дали беше жар-птица или обикновена авлига? Просто слънчевата светлина правеше нейното оперение не така ярко жълто, някак си виненочервено. Ив. Сарандев, ЕС, 30. Той имаше едно хоби., отглеждаше фазани .. Имаше над сто фазана с най-различно оперение. А. Гуляшки, ДМС, 353. При много птици през време на размножаването у мъжкия се появява красиво оперение (дива патица, паун). Зоол VII кл, 112.
— Рус. оперение.
ОПЕРЕНО нареч. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; важно, гордо, самоуверено, наперено, наперчено. Той беше модерно облечен и се движеше по улиците оперено. А Па предизвикателствата тя отвръщаше оперено.
ОПЕРЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оперен2; напереност, наперченост, самоувереност. В нашето купе вече не бяхме само двама с поручика: на плевенската гара при нас бяха се настанили други трима пътници, които той, въпреки своята паунска опереност, не посмя да отпрати: солидни мъже, облечени скъпо. Ц. Драгой-чева, ПД, 177. На лицето и на телосложението на Сара Михаила се виждало: опереност на кралица на света. Ст. Ботьов, К (превод), 144-145.
ОПЕРЕТА ж. Муз. 1. Само ед. Вид сценично изкуство, осъществявано чрез пред
