Page:RBE Tom11.djvu/606

От Читалие
Версия от 17:31, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


те да опекунстват над осиротелите деца до навършване на пълнолетие.

2. Упражнявам опека (във 3 знач.). На събранието бяха посочени и други факти, които показват, че общинският партиен комитет, вместо да съдействува за разрешаването на стопанските задачи със средствата на политическата работа., грубо опе-кунствува над управителния съвет на стопанството. РД, 1962, бр. 6, 2. опекунства се и опекунствува се безл. от опекунствам и опекунствувам.

ОПЕКУНСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от опекунствам.

ОПЕКУНСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от опекунствувам.

ОПЕКУНСТВО, мн. -а, ср. 1. Юрид. Остар. Действие на опекун, упражняване на опека, надзор над някого; попечителство, настойничество. Бащата на младия човек по онова време беше вече убит в Турската война, майка му боледуваше постоянно и той неизбежно остана под опекунството на намръщения и хладен роднина. Кр. Велков, СБ, 9. Но като имат право да са съдят, самолично представляеми .. за собствените си работи, могат да са представят и като поверени на своите съпруги.., също и на сираците, които са намерват под тяхното настойничество (опекунство). ДЗОИ I (превод), 233.

2. Опека (в 3 знач.); надзор. Преди да се разболее се дразнеше и противеше на нейното натрапливо опекунство в семейния делник. Но нима беше виновна, че се чувствуваше по-силната, по-устойчивата. Л. Дилов, ПБД, 74. Тя си спомни изтезанията от тази жена, моралната инквизиция, подозренията, обидното и унизително опекунство, на което я подлагаше. Л. Стоянов, П, 405. Българинът в своето дълго историческо поприще е водил сурови борби за свободата... Борба за освобождение от невежество, от чуждо културно и политическо опекунство.., за лична и народна чест. ТНУ, 1926, 2. В началото на борбата всички се бяха увлекли в общото недоволство: трябваше да се събори едно отречено от всички господство и нахално, подло присвоено опекунство над целия народ. Д. Та-лев, ЖС, 361.

ОПЕЛО, мн. -а, ср. Църк. Обряд в църква с четене и пеене на молитви преди погребение на покойник. Почти всички свещеници в града вземаха участие в опелото, катафалката бавно понесе ковчега към гор-ната черква, в чийто двор щеше да стане погребението. Ем. Станев, ИК III, 100. Научиха се мене да търсят за причестяват болни и опела мене да търсят. Аз ходех, ама се пазарях., като оставях и на свяще-ника им платата. М. Кънчев, В, 180. Като се изброяват след това редките качества на покойника като съпруг и баща, призовава се Бог да успокои душата му и се дават най-точни указания за неговото опело и погребение. Св. Минков, Избр. пр., 468. Мъртвите тела на убитите [русалии] погребвали ги тамо на същото, така да се рече, бойно поле, без опело и без никакъв религиозен обряд. К. Шапкарев, Р, 16.

ОПЕПЕЛЯ. Вж. опепелявам.

ОПЕПЕЛЯВАМ, -аш, несв.\ опепеля, -йш, мин. св.-йх, св. прех. Рядко. 1. Унищожавам напълно нещо, като го превръщам в пепел; изпепелявам1. Искат да хвърлят земята в огън и кръв, да задушат народите с отровни газове, да опепелят градовете и селата с атомни и водородни бомби. ОФ, 1950, бр. 1874, 3.

2. Покривам някого или нещо с пепел, прах; напрашвам. Влезе обут в стаята и опепели килима с прашните си обувки. А Профучаващи коли вдигаха след себе си облаци от прах като опепеляваха листата на крайпътните дървета.

3. Прен. За преживяване, тежко премеждие

— унищожавам чувства у някого; изпепелявам1. Всичко й [на Гута] напомни нещо унизително,.. опепели радостта й. ЛФ, 1958, бр. 40, 1. опепелявам се, опепеля се страд. и възвр.

— Друга(диал.)форма: опспсливям.

ОПЕПЕЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опепелявам и от опепелявам се.

ОПЕР м. Диал. Ограда с парапет. Дувари му от човешки кости. / Опере му деца млечничета, / подпоре му от йунашки нозе. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 238. Двори му са с кръви омазани, а с главе опер оперено. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 238.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОПЕРА, мн. -и, ж. 1. Само ед. Вид сценично изкуство, осъществявано чрез представяне на музикално-драматическо произведение, в което действуващите лица пеят при съпровод на оркестър. Едно от най-големите достижения на ренесансовата музика е операта. Композиторите и поетите се стремели да изразят в музикалните произведения не само лирични настроения, но и драматични преживявания. Пеене IX кл,

63. От съединението на драматическата поезия с музиката произхождат опера и во-девил. Т. Шишков, ТС (превод), 188.

2. Отделно музикално-сценично произведение от този вид изкуство. През време на гостуването си Хелмут Зайделман дирижира концерт на Софийската филхармония., както и две представления на оперите „Тоска“ и „Аида“ в Народната опера. Т, 1954, кн. 6, 63. Пипков слушаше лекции, даваше частни уроци. През свободното си време той пишеше операта си „Янините девет братя“. А. Каралийчев, С, 271. Тя се смееше, разказваше любопитно историите из мира на артистите, а след трапезата

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл