Page:RBE Tom11.djvu/602

От Читалие
Версия от 17:31, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ла година работи той като кърт с жена си и много благо влезе в къщата му. Ала през зимата, тъкмо когато всички сметнаха, че е седнал вече на опашката си, той накрули калпак и се завя нанякъде. Хр. Пелитев, ХО, 61. Трън ти под опашка. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Не ме е грижа, че си отиваш; махай се, върви, където искаш (казва се, когато някой заплашва, че ще напусне, ще си отиде). Увирам се / увра се като конска муха под опашка. Диал. Много съм нахален. Улових (хванах) за опашката; ще уловя (ще хвана) за опашката някого. Разг. Ирон. Не можах (не ще мога) да стигна някого, претърпях (ще претърпя) неуспех в преследването на някого. — Бягай! — прошепна Коста.. — Край — въздъхна Коста, който без да диша бе следил през прозореца стъпките му. — Ще му хванат опашката. К. Константинов, НДД, 83. Хващам / хвана дявола за опашката. Разг. Оправям положението, справям се с нещо. — Етооо! — извика той.. Хванахме дявола за опашката! Водата е сладка!.. Това не беше морска вода. Корабът значи нямаше никаква пробой-на, това беше здрав и сигурен кораб! Н. Антонов, ВОМ, 69. Хващам / хвана златния дявол за опашката. Разг. Забогатявам. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. П1, 44. Хващам / хвана месечината за опашката. Разг. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е въз-гордял от въображаем успех). Кръстю смяташе, че се събират на приказки.., но него не го поканиха. Докривя му. Хлапетии. Смятат, че са хванали месечината за опашката. Г. Караславов, ОХ III, 71.

ОПАШКАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Пренебр. Човек, който в някаква работа или дейност изостава на последно място, на опашката. Ей такъв е наш Радой, / ала в клас се перчи той, / бил ми важен — санитар! / Санитар ли? — Опашкар! Л. Станчев, ВД, 125. Докога ще се примиряваш с ниските оценки по математика, опашкар такъв!

2. Разг. Човек, който има навик често да стои, да се реди на опашка. Едва пристигнала стока в магазина и пред вратата веднага се нареждащ_първите опашкари, изскочили сякаш изпод" земята. Св. Минков, Избр. пр, 486. Ама че работа! Да получиш сигнал за секретна проверка, точно когато си получил цял камион с банани и парникови домати! И всичко това сега се топеше в пазарските сакове на най-случайни опашкари, без бай Дешко да посмее да укрие дори една щайгичка! Отеч., 1978, кн. 7, 37. — Търпение бе, другари! Ще си отидете с рейса в 17.30!Добре, но дайте ни сега билети! — обади се някой от опашкарите. ВН, 1958, бр. 2000,4.

3. Диал. Играч, който се е хванал накрая, на опашката на хоро. Олеле, леле, Великден, Великден, /кога дойде помина помина, /пае година да дойдеш, да дойдеш. /Живо здраво да найдеш, да найдеш: / опашкари, танчари, танчари. Нар. пес., СбНУ XIV, 7.

ОПАШКАРКА ж. Диал. Жена опашкар (в 3 знач.). Рано е ранила мома опашкарка.

Н. Геров, РВЯ III, 368.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОПАШКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който се отнася до опашка (в 10 знач.) и опашкар (в 1 знач.). Преди бомбардировките госпожа X. се редеше всяка сутрин на опашка пред млекарницата и не защото домашната й прислужница не можеше да върши тази работа, а защото опашката й даваше възможност да проаги-тира сред широката опашкарска маса своите дълбоки и неудържими симпатии. Г. Караславов, Избр. съч. II, 441. За да охлади горещата опашкарска стихия, един от началниците каза многозначително: — Търпение бе, другари! Ще си отидете с рейса в 17.30! ВН, 1958, бр. 2000, 4. След като даде своя скромен дял да излязат от батака някои опашкарски предприятия, той не заспа на старите си лаври. ВН, 1960, бр. 2727,4.

ОПАШКАРСТВО, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Действие, проява на опашкар (в 1 и 2 знач.). Всеки ден пазарът се обогатяваше с всевъзможни стоки, а опашкарството не губи своята жизненост. Св. Минков, Избр. пр, 486. Наесен., пак трябваше да обяснява, сконфузен, пред сто души защо „неговите работи куцат и се влачат на опашката.“ Трябваше да се сложи край завинаги на това опашкарство. И. Петров, МВ, 151. Някогашното обидно за нацио-налното достойнство на нашия народ опашкарство в спорта остана като далечен лош спомен. РД, 1958, бр. 10, 3.

ОПАШКАРЧЕ ср. У мал. от опашкар; млад опашкар.

— От Н. Геров, Речник на блъгаредкий язик, 1899.

ОПАШКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до опашка (във 1 знач.). Лота-лота е сладководна риба.. Тя има два гръбни плавника и един опашков. ВН, 1961, бр. 3042,4.

ОПАШКОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за морски животни или растения — който има форма подобна на опашка (във 1 знач.). Далеко от нас забелязваме голямо червеникаво петно.. Корабът ни гази сред много червенина. Никакъв нефт. Това са милиони, милиарди морски животинки и растения, и какви ли не — плоски.., опаш-ковидни.., с му стачки и без му стачки. Б. Трайков, ВО, 28-29.

ОПАШКУЛВАМ, -аш, несв.; опашкуля,

-иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Обвивам някого с бинт, платно и др. подобно на паш

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл