Page:RBE Tom11.djvu/549

От Читалие
Версия от 17:29, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОМЕКВАНЕ 549 ОМЕКНАЛ

на улица се понасят веселите звуци на хармониката. И ето не тъмнината омеква и става ласкава. Елин Пелин, Съч. V, 12.

6. Прен. За човек, сърце — ставам по-отс-тъпчив, по-дружелюбен или по-благ в отношенията си към другите; размеквам се. Еньо стигна до дъба препуском, сърдит, готов да се кара. Но тоя човек излезе брат му Иван и Еньо омекна и се засрами. Елин Пелин, Съч. III, 145. Като погледна наоколо, веднага омекна. Ядът му се стопи и в гърдите му стана леко и хубаво. Всичко наоколо.., бе направено от него и от момчетата. С. Северняк, ОНК, 96. — Той, дядо, дума така, ама най-напокон ще омекне и ще склони.. Че той ме толкова обича! И какво не би сторил за мене! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 144. — Откак загуби Павел, сина си.. Оттогава сърцето му омекна. Взе да ме вика при себе си, да ми дава пари за децата. От. Загорчинов, Избр. пр П1, 385. Вродената учтивост на френеца взе връх,.. Омекнал от тая метаморфоза, лекарът му стисна ръката с повече сърдечност. БДн., 1909, бр. 5, 2. // Разнежвам се, разчувствам се. Колкото е по-тежко положението им, толкова по-голяма е надеждата да се спасиш. Пази се да не омекнеш, дръж сърцето си кораво, в нищо не им помагай. П. Вежи-нов, ДБ, 121. „Защо и аз да не намирам такива думи — мислеше си Добри, омекнал от жалост, — ..Та това не е раздяла между баща и син — майка е за мен Софроний“. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 512. // За лице, поглед, глас и под. — изгубвам своята напрегнатост, суровост, рязкост, като ставам по-мил, благ, мек. Раненият затвори очи, но всички видяха израза на облекчение, който се появи на лицето му. И лицето на Цветан се отпусна и омекна. П. Вежинов, НС, 775. Изведнъж погледът на Чорни омекна, нещо милостиво се мярна в него. П. Вежинов, НС, 232. — Почакай малко — омекна гласът на хайдутина. Той беше виждал момчето и го позна. Ив. Гайдаров, ДЧ, 131.

7. Прен. Загубвам психически сили, воля, твърдост да живея, да се държа, да постъпвам според своите разбирания. Павел пък губеше вяра в силите си. Омекна, отпусна се, занемари работата си и се отдаде на пиене. Митра го преследваше през целия ден, затъмняваше разума му и го мъкнеше без воля, накъдето си искаше. К. Петканов, ОБ, 170. // За душа — преставам да проявявам твърдост, силна воля. Защо така неочаквано бе омекнала душата му? Защо неочаквано се бе предал? Защо бе забравил своето, защо бе приел чуждата съдба? П. Вежинов, ДБ, 230.

8. Прен. За усещане, чувство, болест и под. — преставам да се усещам; затихвам, стихвам, минавам, преминавам. Противоп. засилвам се, усилвам се, изострям се. Малко по малко ядът й се уталожи и омекна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 111. Стиховете на

Мирон неусетно ме въведоха в съня. Всички болки омекнаха. Бл. Димитрова, ПКС, 52. — Сварила съм ти липрв цвят — пий, ще ти омекне кашлицата. И. Йовков, А, 86. Човек често се повожда подир развалените си наклонности.. Любовта към доброто омеква. У, 1871, бр. 7, 105.

9. Прен. За мисъл, съзнание и под. — загубвам способността си да преценявам реално, правилно нещата; замъглявам се. Омекнаха мислите на Митъо Кръстев, не ги държеше вече в ръцете си. Посегна към чашката, но не пи. М. Яворски, ХСП, 329. Снежникът грабна втората чаша и,., изпи горещия чай на един дъх. И в същия миг усети как цялата му вътрешност пламна, главата му омекна. А. Каралийчев, ПГ, 34. — Тънка работа! — съвсем омекна мозъкът на Кръстев и за да не се излага повече, побягна навън. В. Пламенов, ГШ, 11.

О Омеквам / омекна като памук. Разг. Ставам отстъпчив, състрадателен, смирен и под. — Пие наказваме престъпниците, а прощаваме младежките заблуди — рече Па-рашев и очаквайки девойчето да омекне като памук, зацелува пръстите й. Д. Вълев, 3, 181. — А вие какво искате? — да падна в краката ви, да хленча за милост? — Виждал съм и по-курназ от теб, а сетне омекват като памук. В. Нешков, Н, 393-394. Омеква / омекне кратуната (главата) на някого. Разг. Грубо. Осъзнавам грешките си; опомням се, вразумявам се. Напипал варените тикви, плюскал, плескал се, та не мога да го позная, маскара с маскара! — Как те казват, бе, момченце?.. — Аз ще го науча да приказва! Ей сега ще омекне тая корава кратуна. Чудомир, Избр пр, 169-170. Омеква / омекне <мъжка(та)> ръка(та) (десницата) <ми>. Нар.-поет. Загубвам решителност, твърдост, мъжество да се сражавам, да се бия. Ако омекне някоя десница или отслабне някое мъжество, дайте ми да знам: моите ще ги заместят. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. О, налейте! ще да пия! / На душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне! Хр. Ботев, Съч. 1929,15.

ОМЕКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омеквам. Морковите и целината се нарязват на кубчета и се задушават в масло до омекване. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 166. Един ден при първо омекване на времето бащата приготви овощарската пръскачка и отиде вучилищната градина с децата. П. Бобов, ЗП, 84.

ОМЕКНА. Вж. омеквам.

ОМЕКНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от омекна като прил. 1. Който е мек, еластичен, гъвкав, обикн. след някаква обработка, въздействие. Подскачаха косове и всякакъв друг дребосък, който се прехранваше от омекналите плодове. Д. Фучеджи-ев, Р, 158. Байко донася омекналата ръже