ОМЕКНАЛОСТ 550 ОМЕКОТЯВАМ
ница и заедно с тато почват да връзват пожънатото кукурузенище на големи снопове. Т. Влайков, Пр I, 297. // За сняг — кишав, полуразтопен. Конете едва теглеха товара — затъваха в омекналия сняг, пръхтяха, напрягаха вратове. А. Гуляшки, МПС, 299.
2. За човек или част от тяло на човек — който няма физически сили, устойчивост, стегнатост. Драгул се свлече на пода омекнал и безгласен. Ст. Сивриев, ПВ, 30. Надигна се натежал, омекнал, като сипваше от дамаджаната ракия. В. Андреев, ПР, 162. До една дълбока, изкопана от снаряд яма падна Гражев. Помощник-командирът се позапря за малко и погледна със съжаление неговото прегънато, омекнало тяло. Ив. Мартинов, ДТ, 254. Омекнали колена.
3. За топлина, светлина, шум, звук и под. — който е с намалена сила; отслабнал. Докато се приберат в селото през омекналата топлина на лятото и свърши нощта в едно бездомно легло, той искаше да отгатне какво е забравил, но не можеше да си спомни. Д. Вълев, Ж, 138. Слънцето не влизаше направо в гората, а се процеждаше през иг-лиците, за да се превърне в една омекнала, облагородена светлина. Н. Хайтов, ШГ, 257. Градският шум стигаше омекнал и префинен до мене, приличен на един далечен стон. Ив. Вазов, Съч. XI, 86.
4. За човек, сърце — който е станал по-отс-тъпчив, дружелюбен, благ, човечен в отношението си към другите. Той бръкна в дже-ба на жилетката си да извади часовника и бързо измъкна нещо оттам. Всички видяхме, че това беше пръстенът. — Я гледай!
— се позачуди вуйчото омекнал и възрадван. Д. Немиров, КБМ, 41.
5. За лице, поглед, глас — който е изгубил своята напрегнатост, суровост, станал е помил, благ, мек. — Колкото за храна, бъди спокоен, гладни няма да те оставим — обеща Василчо с омекнал глас. Чувството на лека неприязън към Борко, което до преди малко се бе загнездило в душата на Василчо, изведнъж изчезна. М. Марчевски, ГБ, 190. Аврам Немтур го гледаше мълчаливо, с омекнал, малко очуден поглед. Д. Талев, ЖС, 239.
ОМЕКНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от омекнал.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник.., С, 1941.
ОМЕКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); омекна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Омеквам. Някои от металите преди разтопяването си омекнуват дотолкоз, щото като ги удрят с чук, лесно ги заваряват в една маса. Н. Гюзелев, РФ, 17. Една буца .. краве масло, като се остави на голям студ, става твърда като камък; ако не е толкова студено, то омекнува. Ч, 1874, бр. 2, 28. Работят го [желязото] под чук нажежено, защото при жежчината по-омекнува и са разтяга. БО, 1846, бр. 2, 8. В обятията на любовта душата на Кърджали ослабвала, а сърцето му омекнувало. Ст. Ботьов, К (превод), 76;
ОМЕКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омекнувам; омекване.
ОМЕКОТЕНО нареч. С мекота, мекост; смекчено. Това „плис“ ми създаваше ядове. Изговарях го твърдо, почти грубо: „плис!“, вместо омекотено и удължено. Това се виждаше забавително на телефонистките. Г. Белев, КВА, 137.
ОМЕКОТИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Средство, което омекотява обикн. някаква течност; омекчител. Ако си направил ракията много остра, трябва да използваш някакъв омекотител, за да й се оправи вкусът. Омекотител за вода.
2. Лекарствено или козметично средство, което прави по-меко, гъвкаво нещо (кожа, лигавица, коса); омекчител. Крем „Нивеа“ е добър омекотител при изгаряния. А В шампоана има омекотител. // Използван при пране препарат, който придава мекота, пухкавост на дрехите. Изпрани с омекотител "Коколино ", дрехите изглеждат по-добре и са по-приятни за носене.
3. Спец. Органично вещество, което се добавя към полимерите за придаване на пластичност; пластификатор, омекчител. В цеха за пластификатори, който има годишен капацитет 42000 тона, още през това тримесечие ще бъдат произведени 900 тона различни омекотители за пластмаси. ВН, 1963, бр. 3681, 1.
4. Строит. Повърхностноактивна добавка, която се внася в цимента или непосредствено в строителни разтвори и бетонни смеси за увеличаване на подвижността и намаляване на водонепроницаемостта им; пластификатор, омекчител.
5. Спец. Вещество, което се използва в кожарското производство за намасляване на кожите, за да омекнат; омекчител.
ОМЕКОТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за омекотяване (на вода, кожа и др.); омекчителен. Омекотителни вещества. Омекотителни препарати. Омекотителни средства.
ОМЕКОТЯ. Вж. омекотявам.
ОМЕКОТЯВАМ, -аш, несв/, омекотя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо твърдо, нееластично да омекне; омекчавам. Влагата омекотява влакното и то не набъбва, увеличава дължината и дебелината си, става по-разтегливо. Н. Алфатарлиева и др., ТДО, 48. Намери я [гайдата] изсъхнала в килера и след като един местен гайдар посмаза меха, омекоти., клапата на духалото и смени пискуните на гайданиците и ру-чилото, той всяка сутрин, приседнал на дивана, надуваше гайдата. Д. Вълев, 3, 172.
