ване. Първи ден край океана.., задъхани от пръските на пяната солена, / онемяхме от възторг, а фарът от вълноломната стена / освети с първия си лъч нашите омагъоса-но^г^итиснати лица и рамена. Е. Багряна,
ОМАГЬОСВАМ, -аш, несв.\ омагьосам,
-аш, св., прех. 1. Въздействам чрез магия, вълшебна сила върху някого или нещо, за да променя същността, вида, естественото му състояние. Царят си прехапал устните — видял, че момчето ще изоре нивата. Веднага изпратил една магьосница да омагьоса момчето. А. Каралийчев, МО, 8. Страхували се [овчарите] да замръкнат край езерото, защото нощем тук се появявдли самодиви и омагьосвали всичко. П. Йорданов, СЕ, 56. Тя била тъй хубава, че от ревност боговете я омагьосали и косите й се превърнали в змии, а погледът й вкаменял. Г. Готев, ПШ, 96. Слънчици Радка думаше: — /../Майка ти магьосницата / омагьоса вода и гора / и на водата вирето. Нар. пес., СбВСт, 2.
2. Прен. Завладявам, покорявам някого с изключителните си качества, красота, умения; омайвам, очаровам, пленявам, запленявам. Мене ме омагьосваше образът и примерът на Христо Ботев. Г. Джагаров, КЖ, 54. Като завърти очите си, сякаш че на чекрък завърти всичките ергене.. А тоя, такъв личен и какъв хубавец — него ли не ще да омагьоса? Т. Влайков, Съч. II, 11. — Сега разбирам защо приказват така жените за тебе. Трябва човек да те види какъв ставаш на колата.. Ти тука ги омагьосваш. Ст. Даскалов, ЕС, 9. Белите благодатни води на Дунава и плодородният льос на Мизия са ги [нашите деди] омагьосали и са ги накарали да живеят в мир. С. Северняк, ОНК,
28.
3. Прен. Оказвам извънредно силно въздействие върху някого, като правя той да постъпва според моите убеждения или желания, да вижда, да схваща нещата като мен; омайвам, замайвам. Питаш ме как съм успял да убедя търговеца да продаде овеса.. Обърках го, омагьосах го, пратих му една фалуиива телеграма, че уж цените падат. Й. Йовков, 04, 60. омагьосвам се, омагьосам се страд. Те дойдоха в йедин голям град, дето изпървом сички ся омагьосаха от Грозданка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 271.
ОМАГЬОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омагьосвам и от омагьосвам се.
ОМАГЬОСВАН м. Индив. Омайник1. Аз мечтаех — величествен герой с гръмко име, омагьосван на тълпите. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 16. Да, един велик човек, и дипломат, и омагьосван на тълпите! Йв. Вазов, РЙ, 76.
ОМАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил.
1. Който омайва, очарова, пленява с красотата си или други свои качества; пленителен, прекрасен, прелестен, очарователен, чаровен, обаятелен. Хубостите на речните падове и на горските глушини и потоци даряват омайни гледки, от които мъчно се откъсват очите. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Нейната омайна усмивка грее като слънце, защото е озарена със светлината на безкрайната й обич към Ива и към нейното малко дете. БР, 1931, кн. 6, 182. Тихият вечерник.., притаил дъх, ослушал се е и той в омайната песен на кавала. Т. Влайков, Съч.
1, 1925, 2. Тук царуваше вечна пролет и въздухът бе напоен с омайния мирис на теменуги и рози. Св. Минков, РТК, 182. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; /реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23.
2. Диал. В съчет. с билка (биле), трева. Който има магическо действие. — Как няма да погине — оня проклетник Дойчин я отрови! — С какво я отрови? — Ами с какво — с омайно биле! К. Петканов, ОБ, 9. — Ву-те, Вуте, не ще те огрее, / истина съм самодивско пиле. /- Че те ловим със омайно биле. Елин Пелин, Съч. V, 121. — Билките са разни, дъще: има за лек, има и за омайва-не.. — Донеси ми .. от омайните! Н. Кара-лиева, ЗБ, 23-24. Двама старци запалиха във вилата огън, гориха сяра и омайна трева.. Когато отвориха, намериха усойницата умряла. Л. Михайлова, Ж, 29.
ОМАЖА1. Вж. омазвам1.
ОМАЖА2. Вж. омазвам2.
ОМАЗВАМ1, -аш, несв.\ омажа, -еш, мин. св. омазах, св., прех. 1. Неволно мажа, намазвам нещо изцяло, доста с мазнина, с нещо мазно; изпомазвам. Ял баница и си омазал ръцете. // Ставам причина нещо да се покрие или напои с мазнина, с нещо мазно. Олиото се изсипа на пода и омаза килима. А Мекиците са омазали покривката.
2. Разг. Изцапвам (в 1 знач.), измърсявам нещо изцяло, доста. Омазах панталона си с боя. А Кафето се разля и омаза новата покривка. омазвам се, омажа се страд. и възвр. Като видя брат си.., се спусна да го прегръща. Ванко леко го отстрани, като се усмихваше щастливо: — Недей, братче, цял ще се омажеш! М. Грубешлиева, ПИУ, 52. Когато завъртя [Янчо] брадвата, омаза се с дървени въглища край копторите. Д. Цончев, ЛB, 161.
О Омазвам / омажа въжето. Разг. Обикн. в мин. и бъд. вр. Бивам (бъда) обесен. Кой каквото и да прави, ще се съдят само заловените, а на поручика песента е изпята — ще омаже въжето. А. Страшимиров, Съч. I, 224. „Нека се знай, / който без мяра си пълни кормето, / той ще омаже без време въжето!“ П. П. Славейков, Събр. съч. 1,127.
ОМАЗВАМ2, -аш, несв.\ омажа, -еш, мин. св. омазах, св. Диал. 1. Прех. Облагодетелствам някого, давам пари и под. на няко