Page:RBE Tom11.djvu/513

От Читалие
Версия от 17:28, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


но, кога скоростта му от время на время расте, а кога ся смалява скоростта, движението ся нарича окъснително. Н. Геров, ИФ, 62-63. А биват такива изменяеми движения, на които скоростта расте или ся намалява равномерно, и тия ся наричат движения равномерно изменяеми или равномерно ускорителни, кога расте скоростта, и равномерно окъснителни кога ся смалява скоростта. Н. Геров, ИФ, 63.

ОКЪСНЯ. Вж. окъснявам3.

ОКЪСНЯВАМ1, -аш, несв.\ окъснея, -ёеш, мин. св. окъснях, прич. мин. св. деят. окъснял, -а, -о, мн. окъснели, св., непрех. Остар. и диал. Закъснявам. Хаде да си ходим по-скоро, че и дядо ти кой знае какво се ядосва дома, като окъсня ти толкова много. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 487. Ловците, вместо да дойдат по-рано, окъсняха и дойдоха след четвърт час с пет заяка заклани. Ц. Гинчев, ГК, 263. Утре в зори да тръгнеш, за да не окъснееш. А. Каралийчев, ТР, 6. Раздаването и разпространението [на граматиката] окъсня по независещи от нас причини. Т. Шишков, ИБН, XVI. „Ой ми та тебя, горка Марийке, / то не ти окъсня топла обяда, / навреме доде, обяд донесе.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 159. окъснява се, окънее се безл.

ОКЪСНЯВАМ2, -аш, несв.\ окъснея, -ёеш, мин. св. окъснях, прич. мин. св. деят. окъснял, -а, -о, мн. окъснели, св., непрех. Диал. Ставам къс (обикн. за дреха); скъсявам се, окъсявам1. Сега тя е изпаднала, очите й са хлътнале в главата, челото й е набръчкано, косата й е окъсняла и оредяла — сё от жалби и ядове. Т. Влайков, Съч. II, 13. „Сестрице, Недо убава, /.., кога та питам, кажи ми, / ..За кво ти й сукман отеснял, /.., отеснял, Недо, окъснял.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 172.

ОКЪСНЯВАМ3, -аш, несв.\ окъсня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Забавям. За родоначалника на българската революция, Раковски, стига ако кажем само, че отсъствието му из нашето историческо минало би окъснило за много време часа на нашето излизане в свободен политически живот. Ив. Вазов, Съч. XIII, 60. окъснявам се, окъсня се страд.

ОКЪ СНЯВ АНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окъснявам1; закъсняване. В политическата си сгледа ний оставаме сё по-надире от нашите братя,..; защото туй нашето окъсняване не е от их-маллък [немарливост]. Г, 1863, бр. 3, 18.

ОКЪСНЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окъснявам2; скъсяване, окъ-сяване.

ОКЪСНЯВАНЕ3, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окъснявам3; забавяне.

ОКЪСНЯЛ, -а, -о, мн. окъснели. Прич. мин. св. деят. от окъснея1 като прил. Диал. Закъснял. Тук-таме по вратниците погълнаха още жените, сетне окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина. П. Тодоров, И I, 54. Дълго време не можеше да заспи, измъчван от пълните с ужас викове на арменеца или от песента на окъснял сиромах. Ем. Станев, ТЦ, 84. Късат се мъглите. Не засвети / морава вечерница в нощта, / а планинско окъсняло цвете / ми напомня пак за пролетта. Н. Зидаров, ФБО, 30.

ОКЪСЯ. Вж. окъсявам2.

ОКЪСЯВАМ1, -аш" несв.\ окъсея, -ееш, мин. св. окъсях, прич. мин. св. деят. окъсял, -а, -о, мн. окъсели, св., непрех. Ставам къс; скъсявам се. По облеклото му — озобана черна шапчица от черна кожа,.., и окъсели стари панталони -.., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпа-зарските търгувани. Ив. Вазов, Съч. IX, 123. Децата бяха момчета-близнета;.. И двете бяха мургави като майка си,.., с вехти окъсели палтенца и закърпени обувки. X. Русев, ПЗ, 175. Беше висок и плещест, около тридесет и петгодишен мъж, в тяс-на полушубка с окъсели ръкави. П. Вежи-нов, НС, 188. Дните все повече окъсяваха. Ст. Марков, ДБ, 348. Окъсяла рокличка. • Обр. Годините си минават, човешката памет окъсява, много подробности, които някога са се знаели, избледняват. ЛФ, 1958, бр. 50, 2.

О Ще ти окъсеят ръкавите. Разг. Казва се на закъснял за угощение, празненство, защото трябва да се пресята за яденето.

ОКЪСЯВАМ2, -аш, несв.\ окъся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя нещо (обикн. дреха) по-късо от желаното; скъсявам. Уж се бяхме разбрали колко дълга да ушие роклята, а тя пак я окъсила. А Много ми окъси косата, исках я по-дълга, окъсявам се, окъся се страд.

ОКЪСЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсявам1; скъсяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОКЪСЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсявам2; скъсяване.

ОКЪТАМ1. Вж. окътвам1.

ОКЪТАМ2. Вж. окътвам2.

ОКЪТВАМ1, -аш, несв.\ окътам, -аш, св., прех. Поет. Закътвам1. Все повече и повече ни окътваше мълчанието и самотността — другите роти останаха далеч назад, не се чуваше никакъв глас вече. М. Кремен, Б, 111. Окътваше ме нега на младо сърце, събудено за мене, и поривите на неговото вълнение даваха тласък на живота ми. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 322. "Да се върна, да се отпусна дома, до огъня, да ме

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл