Page:RBE Tom11.djvu/498
ОКСИРЕДУКЦИЯ 498 ОКТАВА
хлорофил и на слънчевите лъчи от въглероден двуокис и вода се образували сложни органични вещества,.. Това удивително превръщане се осъществява чрез редица фотохимични и оксиредукционни процеси.
В. Цокова, ВС, 18. Особено интересни са химичните утаечни или оксиредукционни реакции между електролити, които протичат в гели. К. Кулелиев и др., Ф, 243. Оксиредукционните процеси са химически процеси, свързани с обмен на електрони. А Механизмът на оксиредукционните процеси е твърде сложен, тъй като преминава през междинни реакции с образуване на междинни продукти.
ОКСИРЕДУКЦИЯ ж. Хим. Процес, изразяващ се в отдаване и приемане на електрони, като повишаването на положителната валентност е окисление, а повишаването на отрицателната валентност е редукция. Тези два процеса [окисляването и редукцията] се извършват едновременно и се разглеждат като единен процес —.. оксиредукция. Хим. IX кл, 1965, 41. При взаимодействието на меден окис с водород едновременно се извършват две противоположни реакции: редукция и окисляване. Затова правилно е реакцията да се нарича окислително-редук-ционна или оксиредукция. Хим. VII кл, 1965,
54.
ОКСИТОН м. Езикозн. Дума с ударение на последната сричка.
— От гр. б£итоуо<; от б£г><; 'остър' + тоуос; 'ударение' през фр. охуКтс.
ОКСИТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Езикозн. Който е с ударение на последната сричка; окситонов.
ОКСИТОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Тенденция да се поставя ударението върху последната сричка на думите.
— От фр. охуилштс.
ОКСИТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Окситонен.
ОКСИТОЦЙН м. Биохим. Хормон, който предизвиква свиване на гладките мускули на вътрешните органи (специално на матката). Природният окситоцин се продуцира от задния дял на хипофизната жлеза и действува предимно върху контракциите на матката и върху млечните жлези. Вселена 69, 278.
— От гр. о£г)<; 'остър, бурен, бърз' + хоко^ 'раждане'.
ОКСИХЕМОГЛОБЙН м. Биохим. Нетрайно физиологично съединение на хемоглобина с кислород. Той [хемоглобинът] лесно поглъща кислород и като оксихемо-глобин го разнася из цялото тяло, като доставя на всяка клетка кислорода, нужен на дишането. Хим. X кл, 1958, 124. При вдишване атмосферният въздух навлиза в белодробните мехурчета, през чиито тънки стени кислородът преминава бързо и навлиза в кръвта на капилярите. Тук той се свързва с хемоглобина на червените кръвни телца, като образува оксихемогло-оин. Анат. IX кл, 1958, 88.
ОКСИХЕМОМЕТРИЯ ж. Биохим. Метод за определяне насищането на кръвта с кислород. ,
ОКСИХЕМОМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -тра, м. Биохим. Уред за определяне наситеността на кръвта с кислород.
оксия, мн. -йи, ж. Остар. Езикозн. Остро ударение, използвано в старата българска писменост. Поп Ставри оеше неукротим и повеляваше да се въведат пак ок-сиите и вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само на над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. "Колко са ударенията? Две: остро (оксия) и тяжко (вария). Т. Хрулев, БГ, 7.
— От гр. о£ега.
ОКСОД м. Хим. Оксилит.
— От гр. б£х><; 'кисел'.
ОКСФОРД м. Вид плътна памучна тъкан. Даваше [чорбаджията] възможност на момичетата да се „пооблекат“, да разберат, че и те са млади. И наистина много работнички отиваха в склада за бракуваната стока, откъдето си избираха по някое и друго парче басма, Оксфорд, дифтин. М. Гръбчева, В ИНН, 30.
— Англ. от собств.
ОКСФОРДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е направен, ушит от оксфорд. Дядо Пейо свали овчия си калпак и пристъпи насред стаята.. Той е стегнат, чист, с нова оксфордена риза на сини квадратчета под антерията. Н. Тихолов, ДКД, 79. Жената беше облечена в оксфордена рокля.
ОКСФОРДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Оксфорд, град в Англия. Последнята черта, тъй явно изтъкната в нашата народна поезия, е направила силно впечатление на оксфордския професор Морфиля. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 221. Оксфордски университет. Голям оксфордски английски речник.
ОКТА-. Първа съставна част на сложни думи от чужд произход със значение осем, осмо-; окто -, напр.: октагон, октаедър.
— От гр. окхш 'осем' и лат. осЮ.
ОКТАВА ж. 1. Муз. Интервал от 8 последователни степени на диатоничния зву-коред, от които първата и последната са едноименни. Различаваме следните видове интервали: прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима и октава. Пеене VI кл, 1965, 28. Характерни белези на швейцарската народна песен са големият тонов обем, който достига и дори надхвърля две октави, и големите интервали, почти винаги нагоре. ВН, 1958, бр. 2199, 4. Габор с гръмкия си басов глас наистина умее да взема цяла октава по-ниско от общия тон на пеещите. П. Славински, ПЩ, 125. Отгоре,
