Page:RBE Tom11.djvu/497

ОКСИЖЕНЕН 497 ОКСИРЕДУКЦИОНЕН

поради това използвана при заваряване на метални части.

2. Техн. Уред, апарат за заваряване на метали, използващ такава смес за получаване на необходимата за целта висока температура. Съскаха оксижени и ярко трептяха сините им искри. Н. Антонов, ВОМ, 143. Един мъ-жага с оксижен наряза пресата на парче-тии, удобни за пренасяне. Ст, 1964, бр. 1198, 2. Той [Ото] сложи отново черните очила, загледа работата си на оксижена и замълча. Ив. Хаджимерчев, ОК, 16.

3. Разг. Кислородна вода като средство за изрусяване на коса.

4. Остар. Книж. Кислород; оксиген, оксиге-ниум.

— Фр. oxygène.

ОКСИЖЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до оксижен, който е свързан с оксижен (в 1 и 2 знач). Отскоро е построен отделен сайвант за оксиженния отдел и по тоя начин е избягната опасността от пожар. ОФ, 1950, бр. 1796, 2. Смехът на мъжете е гърлест и висок. Той се слива с напевното съскане на оксижените в оксиженната работилница. ВН, 1964, бр. 3836, 2. Оксиженни заварки. Оксиженна бригада. Оксиженна маска.

ОКСИЖЕНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Техн. Споявам метални части чрез оксижен (във 2 знач.).

2. Разг. Изрусявам коса с кислородна вода, оксижен (в 3 знач.). оксиженирам се страд. ОКСИЖЕНЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Разг. Изрусявам си косата, поддържам рус цвят на косата си. От десет години насам се оксиженира и изглежда по-млада с тази руса коса.

— От фр. oxygéner.

ОКСИЖЕНЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оксиженирам (във 2 знач.) като прил. Разг. За коса — който е с рус цвят, получен след обработка с кислородна вода, оксижен (в 3 знач.). Виктория се опита да се защити, но Гита все пак успя да й смъкне шапката,.. След това улови изрусената ù коса и в ръцете ù останаха кичур мръсни, оксиженирани вълма. К. Калчев, СГ, 241. Когато „Флорида“ потегля отново на път, на борда се забелязват много нови пътници.., две кабаретни артистки с оксиженирани коси и с „контракти“ за увеселителните заведения на Южна Америка. Св. Минков, ДА, 14.

ОКСИЖЕНЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оксиженирам и от оксиженирам се.

ОКСИЖЕНЙСТ м. Работник специалист по запояване на метални части чрез оксижен (във 2 знач.). Един русокос оксиже-нист заварява машинна част в компанията на двама шофьори. Н. Хайтов, ШГ, 78. Ко-лето слезе долу, приближи се до тръбите и удари с длан една от тях. Хладната стомана глухо прокънтя. Утре рано оксиже-пистите ще ги споят с пламък в дълга верига, която ще опаше целия завод. Л. Галина, Л, 60.

ОКСИЖЕНЙСТКА ж. Жена оксижени ст. Тези, които са работили по-продължително време, подчертават, че жената може да работи успешно и да придобие висока квалификация като арматуристка.., кранистка,.., оксиженистка и електроже-нистка, маркировачка, елмонтажничка и изолировачка. ЖД, 1967, кн. 7, 4.

ОКСИЖЕНЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до оксиженист.

ОКСИЖЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. При който се използва оксижен (в 1 знач.). За технически цели кислородът намира приложение в оксиженовите апарати за получаване на висока температура. Хим. XI кл, 1965, 90. Оксиженовото заваряване се отличава от ковашката заварка по това, че тук температурата е много по-висока и заваряването става при разтопени маси. Ст. Михайлов и др., ГМ, 342. Нагряването се извършва с помощта на оксиженова горелка, пламъкът на която развива висока температура. Маш. ГХ кл, 1965, 19. От София му обещаха.. — че ще му изпратят с пълна бързина струг, бормашина, два електромотора и оксиженов апарат. А. Гуляш-ки, МТС, 298.

ОКСИЛИКВЙТ м. Хим. Взривно вещество, представляващо шуплеста въглеродна материя, пропита с течен кислород. Към групата на взривните смеси спадат дина-митите, амонитите, оксиликвитът .., употребявани в мините. X. Попйорданов с др. РНПИ, 72.

— От лат. oxygcnium 'кислород' + liquidus 'течен'.

ОКСИЛЙТ м. Хим. Препарат за прочистване на въздуха в подводници, за пожарни маски и др.; оксод.

— Фр. oxylithc.

ОКСИЛОМЁТРИЯ, м. няма, ж. Хим. Начин на измерване количеството киселина в дадено вещество.

— От гр. o£i)<; 'кисел' + ретрвео 'меря'. Друга форма: оксилимстрия.

ОКСИМОРОН м. Литер. Стилистични фигура, представляваща съчетаване и свързване на думи или понятия, които логически се изключват. Оксиморонът се среща и в разговорната реч, например в изреченията: „Ужасно приятно е тук.“ и „Много малко хора има тук.“

— От гр. 'остроумен' + цшро^ 'глупав' през нем. Oxymoron и рус. оксиморон.

ОКСИРЕДУКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до оксире-дукция; окислително-редукционен. В зелените листа при съдействието на техния