Page:RBE Tom11.djvu/479

От Читалие
Версия от 17:27, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОКОЛОСЪРДИЕ, мн. -ия, ср. Спец. Околосърдечна торбичка, покриваща сърцето обвивка.

ОКОЛОУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около ушите. В устната кухина се отварят отводните канали на 3 двойки големи слюнни жлези — околоушни, подчелюстни и подезични. Анат. IX кл, 45. Незасегнати остават периферните части на окосмената част на главата в околоушната и тил-ната облает. Ил. Петков и др., КВБ, 93.

ОКОЛОЦВЕТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Външната част на цвета, окръжаваща тичинките и плодника, състояща се от чашка и венче или представляваща едно от двете. Околоцветникът има листен произход. Може да бъде прост., или двоен (чашка и венче). М. Воденичаров и др., ЕБ, 131. Околоцветникът [на орхидеите] е неправилен, съставен от 6 нееднакви ярко обагрени листчета. Ст. Драганов, ФБР, 5.

ОКОЛОШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. Околен. Околошните села бяха надошле сичките. СбНУ XVI-XVII, 409.

ОКОЛОШИЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Рядко. Нашийник. Стари хора бяха продумали тогава, че щом е вило кучето, то ще да е на прокоба, инак за какво може да вие едно куче, което носи сребърен околошийник с позлатени бодли? Н. Хайтов, Л, 5.

2. Диал. Яка на дреха. Той протегна ръка, улови Арцо за околошийника на кафтана м^.. и скръцна със зъби. А. Гуляшки, ЗВ,

3. Диал. Част около шийката на даден предмет. Симеон си спомни, че по околошийника на колчана беше изписан със златна боя знакът на рода Дуло. А. Гуляшки, ЗВ, 355.

ОКОЛОШКА ж. Околожка. Мине се не мине ден-два Христо Чернев пристига пешком по върлите пътеки, задъхан, околош-ката на каскета му мокра — хвърли го настрана и той вдига пара, като запален. Ст. Поптонев, ОБЛ, 123.

ОКОЛОЩИТОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около щитовидната жлеза. Около-щитовидните жлези са разположени отзад на двата странични дяла на щитовидната жлеза по два отляво и отдясно. М. Василев и др., ВБ, 539.

ОКОЛЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кръгъл, закръглен, объл, валчест. Левски имаше ръст среден,.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Гората отново оредя и разбойниците излязоха на малка околчеста полянка. Ст. Загорчинов, ДП, 61. Боляринът науми, че и неговият трем трябва да бъде околчест и гиздаво украсен. М. Смилова, ДСВ, 246. Посред стаята стоеше малка околчеста маса, върху която имаше една чаша с цвете. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 10.

— Други форми: околчаст, околчист.

ОКОЛЯ. Вж. околявам.

ОКО ЛЯВ АМ, -аш, несв.; околя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Обикалям; око-лисвам, околясвам. околявам се, околя се страд.

ОКОЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от околявам и от околявам се; обикаляне, око-лисване, околясване.

ОКОЛЯСАМ. Вж. околясвам.

ОКОЛЯСВАМ, -аш, несв.; околясам, -аш, св., прех. Диал. Обикалям; околявам, околисвам. околясвам се, околясам се страд.

ОКОЛЯСВАМ СЕ несв.; околясам се св., непрех. Въртя се, обикалям, стоя близо до някого или нещо; околисвам се. Рада, с вретено в ръка, застана над главата му: — Хем, пази се, дърто! Виж че някоя тресчи-ца е отскочила и те е ударила в окото! — Не е за чудо и това да стане, щом си се околясала над главата ми! — сърдито й отговори Златан. К. Петканов, БД, 45. Мария му донесе дрехите и пак го сгълча: — Какво си се околясал край детето? Или искаш да го събудиш? К. Петканов, БД, 64.

ОКОЛЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от околясвам и от околясвам се; околисва-не, околяване.

ОКОМЕР, мн. няма, м. Спец. Способност за определяне разстоянието на око, без уреди. Батарейците наистина не се посра-миха. Трупаните с годините умение, сръчност, окомер — намериха поле за изява. БВ, 1971, кн. 6, 4. Първото си бойно кръщение Суворов получава във войната срещу пру-сите, където показва забележителен военен окомер. ОФ, 1950, бр. 1766, 4. За развиване на окомера трябва да се започне с преценяване на неголеми разстояния и всеки път да се проверява резултатът чрез измерване. Планим. V кл, 23.

ОКОМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до окомер, който е свързан с измерване, определяне на разстояние на око. Добър навик за окомерно определяне на разстояния е необходим на стрелеца, на разузнавача и др. Планим. V кл, 23. От шофьорското място зад кормилото пътят изглежда съвсем друг. Завоят е мус-кулно напрежение. Стръмнината — изпитание на окомерната предвидливост. Бл. Димитрова, ПКС, 302. Първият от тях е удобен като огледален фотоапарат, който е с окомерно нагласяване на фокус. НТМ, 1961, кн. 5, 10.

О Окомерна снимка (скица). Спец. Снимка, скица на някакъв обект, направена на око.