ОКОЛЙСВАМ, -аш, несв.\ околйсам, -аш и околйша, -еш, мин. св. околйсах, св., прех. Остар. и диал. Обкръжавам, обикалям, обграждам. Настървени за плячка, наваляха спахии на дребни коне,.., биеха та-рамбузи и подобно прииждаща река султанските войски заемаха всички височини, сякаш лешояди околисваха престолната. Ем. Станев, А, 200. околисвам се, околйсам се и околйша се страд.
ОКОЛЙСВАМ СЕ несв.; околйсам се и околйша се св., непрех. Въртя се, обикалям около някого или нещо или обвивам, обграждам някого или нещо; околясвам се. — Видиш ли тая хайта, казваше по-старият на съседа си, тя се е околисала около Търново, ама ще изяде някого християнина. Ц. Генчев, ГК, 382. — О, дал Господ... Жената прави през дене си за малките. Околисали се бяха по вратовете им, че болест, брате, страшна. Нали слепи цирея... Има — има от мехлема... Ц. Церковски, Съч. I, 234. Околисал са окол мене като куче. П. Р. Славейков, БПII, 8.
ОКОЛЙСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от околисвам и от околисвам се.
ОКОЛЙША. Вж. околисвам.
ОКОЛИЩЕ ср. Остар. и диал. Място, отвор или приспособление с кръгла форма; кръг. Излезе на открито поле, където беше житото на Бачовица. Цялото бе полегнало от бурята и дъжда. Имаше едно малко околище, смачкано, смърсено. Кр. Григоров, ПЧ, 118. На постройката той беше сам. Отдолу беше сват му,.. , който му подаваше с една кофа кал и му изнасяше кирпичи. Сега Митко току-що беше сипал вода в едно околище пръст и размесваше пръстта с водата. М. Ягодов, ГП, 374.
ОКОЛИЯ ж. 1. Административно-териториална единица в България от 1879 до 1959 г., включваща няколко общини, подразделение на окръг (област). Член 48. Органи на държавната власт в общините и околиите са общинските и околийските народни съвети. Конст., 17. Всяка админис-тративна околия съставя една избирателна единица. Ал. Константинов, Съч. I, 52. Уволниха ме,.., ама не скръстих ръце,.., а като дигнах на крак всички партизани от окръга и околията, и се оправдах. Чудомир, Избр. пр, 61. // Разг. Административният център на такава административно-териториална единица. За стипончани беше станало нещо обикновено да им местят околията.. Ето че пак дойде нареждане за местене на околията. Г. Белев,ПЕМ, 80.
2. Остар. Околност, район. Бяха излезли мало и голямо вън от селото, покрай пътя.. Не ще и дума, че евтеното „да живей“ цепеше околията. 3. Стоянов, ЗБВ II, 34-35. В скоро време, макар и с прости жителски отношения и обноски, без никаква тенденция, той станал човек необикновен и прочут по всичката околия. 3. Стоянов, ХБ, 48. Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша. Елин Пелин, Съч.
1, 165. Най-страховито нещо за гледание беше околията на черковата. СПл, 1876, бр. 6, 24.
О Избирателна околия. Остар. Избирателен район. При скоро настъпилите избори, Величков пак биде избран от прежната си Иробаска избирателна околия в Родопите. К. Величков, ПССъч. I, 8.
околник, мн. -ци, м. Диал. Колело, кръг, окръжност. Чорбаджи Вечо и тоя път „повел хорото“; вгнездил се в единия й [на гората] край, направил си мандра и всяка година взел да провърта с огън по един околник — да е по-широко на овцете му. Н. Хайтов, ПП, 16.
ОКОЛНИНА ж. Остар. Околност, ок-райнина, район. Те щели да нахлуят в града и го обявят с цялата му околнина за част от турската империя. Ст. Чилингиров, ПЖ, 1о9. Нийде се не чуеше петел да пее отдалече: ни в града, ни в разорените окол-нини. Н. Бончев, ТБ (превод), 47. Видин с околнините му дал Страшимируа пък Шишману дал Тръново и София с околнините им. ВИ, 124.
ОКОЛНИЦА ж. Остар. Грамота, свидетелство за спахийско владение, за границите на спахийски имот.
— От А. Дювсрнуа, Словарь болгарскаго язьпса..., 1885—1889.
ОКОЛНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Местност, район около дадено място. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26. Еднообразната снежна пелена приближава хоризонта, околцосгпта изглежда безжизнена и пуста. И. Йовков, Разк. I, 7. — Знаеш ли ти, че съм обиколил цялата околност, откак се е открил ловът. Заяк не съм видял. Елин Пелин, Съч. IV, 223-224. По дълбокото и тихо есенно небе се белееше селото, синееха се гористите околности. Ил. Волен, НС, 65. Над ливадите мина голямо ято диви гъски, за кратко време огласи околността със звънливите си грачения и кацна из нивите. Ем. Станев, ЯГ, 96. Скиташе той също из околностите на Преспа, особено по градините край реката, към долния край на града. Д. Талев, ПК, 74-75.
2. Остар. Окръжност, обиколка, кръг. Кръг е повърхнина на една плоскост, определена от права линия, тая линия ся нарича околност, на която сичките точки еднакво са отдалечени от една вътрешна точка, която ся нарича центр. Ив. Бого-ров, ВГД (превод) , 354. Околността, с която се пределя небесний свод, нарича се небосклон (хоризонт). К. Смирнов, 3, 5. С по
